|
--------------
- Адвокат Екимджиев, от доста време време се говори, че и в България ще стане като в Америка - ще се водят много здравни дела, които ще са коректив на институциите, лекарите и болниците. Вие спечелихте първото дело срещу здравното министерство. Започва ли подобен процес?
- Не бих казал, че започва. В България, за разлика от англосаксонската система, не важи принципът на така наречените юридически прецеденти. Т.е., това, че е спечелено едно дело, определено не означава, че всеки подобен иск би бил уважен. В България всеки съдия и съдебен състав има право да реши всеки подобен прецедент съгласно вътрешното си убеждение и доказателствата. От друга страна, самите хора нямат необходимото доверие в съдебната система, според мен до голяма степен с основание, и затова съм скептичен по въпроса дали ще се увеличи лавинообразно броят на подобни дела срещу министерството.
- Свидетел ли сте в последните години поне на увеличение на делата в областта на здравеопазването?
- Ако говорим само за делата - не. Водят се дела, както и преди промените. Те са неголям брой, за т.нар. медицински грешки. Но това са дела срещу отделни лекари и отделни медицински заведения. Делото на Росица Шкодрова беше първото дело, в което орган на публичната власт - Министерството на здравеопазването, беше осъдено - да плати обезщетение и да предостави необходимите количества лекарства за онкологично болната жена.
- От министерството отговориха ли ви нещо? Те по закон са длъжни да осигурят медикаменти. Не е ли малко абсурдно и съдът да ги задължава втори път?
- По закон са длъжни. Но не е нова и ситуацията, при която държавата ни, въпреки нейните претенции за правовост и демократичност, не изпълнява собствените си закони. В случая става дума за една наредба за скъпоструващите лекарства, които министерството трябва да предоставя на болниците. Министерството не го правеше. Ние се надяваме, че след влизането в сила на съдебното решение, това ще бъде направено. Миналата седмица сезирахме и прокуратурата за този случай, тъй като се установи в хода на делото, че липсата на лекарства за онкологично болни се дължи на несвоевременно провеждане на търгове. В медиите изтече информация, че търговете не са провеждани навреме, защото се е чакала регистрация на специални офшорни фирми на приближени на правителството лица. След като сезирахме прокуратурата с тези данни за престъпление по служба за сключване на неизгодни сделки, по данни на г-жа Евгения Адърска, която е председател на сдружение на онкоболните, вече навсякъде има лекарства, напълно, на този етап, са задоволени нуждите на онкоболните. Но всичко това трябваше да стане с цената на над половин година усилия. Време, през което вероятно много от тези хора са си отишли.
- Имате ли представа колко дела са заведени срещу институции - МЗ, здравната каса?
- Има данни за още едно, второ дело, за липса на лекарства.
- А защо има най-много дела за лекарски грешки? Не са ли те най-трудните за доказване?
- И да, и не. От една страна, те действително се водят изключително трудно, тъй като в голямата си част тези дела се решават на базата на съдебномедицинска експертиза, която се извършва от лекари, т.е. от колеги на ответниците по делата. И почти винаги сработва една криворазбрана колегиална солидарност, затова определено не се печелят лесно тези дела. Но, от друга страна, в България няма традиция за водене на дела срещу държавата, особено в лицето на министерството на здравеопазването и здравната каса. Това са едни сравнително нови правоотношения. Те възникнаха в последните 4-5 години, след като беше създадена здравната каса, появи се едно такова доста странно понятие като Национален рамков договор, етични кодекси и т.н. Реакцията на правната общност изостава, тъй като няма опит, няма съдебна практика, няма сработени стандарти, които да дават яснота и прогнозируемост при завеждането на подобни дела. Много е по-лесно да се водят дела, за които вече пътеката е направена. Трудно се водят дела за лекарски грешки, но за тях има практика от десетилетия.
- Знаете ли годишно колко дела за лекарски грешки се водят и каква част от тях се печелят от пациентите?
- Не бих могъл да кажа. Не са много, защото трудно се печелят.
- Каква част от тях са граждански и каква част - наказателни?
- Лекарските грешки по принцип подлежат и на наказателно-правна, и на гражданско-правна квалификация. Въпрос на преценка на прокуратурата е дели ще образува наказателно дело. По принцип те се образуват, когато в резултат на лекарските грешки са причинени по-значителни щети - средни, тежки телесни повреди. Когато уврежданията са сравнително по-безобидни, колкото и цинично да звучи това, трябва самото пострадало лице да инициира граждански процес, да събира доказателства със свои усилия.
- Какво трябва да се случи, за да започнат здравни дела и гражданският сектор да контролира институциите?
- Трябва българите в по-голяма степен да си знаят правата. Имам предвид и адвокатите да знаят новите правни възможности за водене на такива дела. Второ - и гражданите, и адвокатите трябва да имат по-голямо доверие на правораздавателните органи. Но и тук съм скептичен, защото знам как работи българското правораздаване. Докато не се оптимизира то, шансовете за подобрение в тази насока не са особено оптимистични. И на трето място - добре би би било хората да са по-заможни, за да могат да си позволят плащането на високите държавни такси, в някои случаи - и на адвокатски хонорари, тъй като правосъдието е, общо взето, едно доста скъпо наказание за хората.
- Колко излиза едно дело?
- Първоначално се плаща държавната такса от 4% от стойността на иска. Вярно е, че по преценка на съответния съдия, ако се удостовери, че ищецът е социално слаб и няма достатъчно средства, той може да бъде освободен от плащането на тази сума. Но това е по-скоро изключение. И като се съчетае високата цена на държавните такси с недоверието в правораздавателните институции и трудната прогнозируемост на успех на такива дело, хората много лесно могат да бъдат демотивирани.
- Понякога пациентите се отказват и от лечение...
- Трябва да се оптимизира правораздаването ни, това е и приоритет на присъединяването ни в Европейския съюз.
- Има ли случаи на заведени дела срещу компании за причинени здравни щети?
- Не съм чул за такива дела. И, знаейки консервативността на съдебната ни система, не мисля че те биха има успех. Опитахме се преди време да водим дела срещу някои твърде странни дискриминационни реклами - на бира "Загорка", опитахме да съдим "Метро" за дискриминационна практика при издаването на клиентски карти. Нашите съдилища прецениха, че такива искове на могат да бъдат уважени. Доста обезкуражаваща е тази съдебна практика.
- Има ли заведени здравни дела в Страсбург?
- Не съм запознат с такъв прецедент. Но смятам, че ако дело, подобно на делото "Шкодрова", бъде загубено в България, то би имало всички шансове да бъде проведено успешно пред Европейския съд в Страсбург.
Тикам нагоре, щото това е темата...