Как мислите, коя е тая страна, в която:

- начело на агонизиращата държавност все още стои коронована особа;

- т.нар. елит краде на поразия и не минава ден без "политически" скандали;

- 40 процента от жителите преживяват с по 1 долар на ден;

- полицията е безсилна, хората напразно се мъчат да си защитят живота и имота с бодлива тел, решетки, алармени инсталации и зли кучета;

- общественото здравеопазване и социалните дейности са в пълен колапс?

И така - как мислите? Коя е тая страна, която така триумфално е покрила всички изисквания за влизане в Евросъюза?

Ако отговорът ви е Папуа-Нова Гвинея, вие сте ударили десетката. Тази островна държава се намира в Тихия океан, северно от Австралия. И тя, като България, не е независима, но за разлика от нея е само на двойно подчинение - на английската кралица и на Австралия.

Населява се от 5,5 милиона папуаси, които, разбира се, съвсем не са бели хора като нас (защото са много черни). И тъй като никога не са имали владетели като Кобургите, които да ги докарат до три военни катастрофи, националната им територия е 4,5 пъти по-голяма от българската. А понеже и папуасите си имат туземен "елит", те също са сред най-бедните хора в света, въпреки че страната им е с приказно богати запаси от петрол, газ, мед, кобалт, злато и екваториални гори.

И Папуа-Нова Гвинея - съвсем като България - е официално призната пазарна икономика, но, за разлика от нея, е и правова държава. Така например, шефът на папуаското тото бе осъден на 9 години затвор за злоупотреба. Папуаското "гражданско общество" също си го бива - съвсем неотдавна то ритна столчето на правосъдния министър заради един-единствен мижав подкуп.

40 процента от островитяните действително я карат с по 1 долар на ден, но и тук приликата с България е само привидна. Работата е там, че понеже са на екватора, папуасите живеят в колиби, в които няма парно, топла и студена вода, телефони, а твърде често и ток. Ето защо те харчат своя 1 долар изцяло за себе си, без да ги дерат чужди мародери, като БТК, "Топлофикация", "Електроразпределение" или "Софийска вода". Независимо от това обаче папуасите все протестират, все буйстват, че даже и въстания вдигат. Макар че говорят на 700 различни езика, те винаги успяват да се обединят и да защитят своите общи интереси. Е, вярно, че си нямат промишленост за потурчване и АЕЦ за затваряне, но пък непрестанно принуждават правителството да им строи летища, електростанции, водни съоръжения и други обекти, които увеличават броя на работните места.

Ето защо - пак за разлика от България - в Папуа-Нова Гвинея е налице бурен процес на формиране на средна класа. А понеже папуаските бизнесмени не са цивилизовани като нашите, те отделят голяма част от спечеленото, за да подпомагат своите роднини и дори цели села. В резултат на тази племенна солидарност сред островитяните няма хора без средства за съществуване. Нещо повече - тъй като държавата им е пред разпад, чрез тези жестове на богатите те всъщност са изградили собствена "пенсионна", "социална" и "здравна" система.

Ето защо тази човешка взаимопомощ, наричана уанток, е трън в очите на всички западни експерти, запретнали ръкави да "спасяват" бедната Папуа-Нова Гвинея. Според тях именно този проклет уанток е причината капитализмът в страната да не се развива, "както трябва".

Прочее, вместо да продължаваме да гоним Михаля, наречен Европа, не е ли по-добре първо да стигнем стандарта на папуасите?