Пропастта между доходите на богати и бедни у нас се оказва не много голяма. Разликата между 10-те процента най-богати и 10-те % най-бедни домакинства през миналата година е била около 9 пъти. Това е записано в становище на Икономическия и социален съвет по политиката по доходите, в което са използвани данни на НСИ.

"В сравнение с другите европейски страни подоходната диференциация в България не е висока", пише в становището. Преди 10 г. социалната пропаст е била малко по-голяма - най-богатите са получавали 12 пъти повече в сравнение с домакинствата на най-ниското социално стъпало. Ако се вземат предвид и необявените доходи обаче, разликата вероятно ще се окаже по-голяма."

По данни на Евростат бедното население у нас през миналата година е било 14.4%, което не е по-висок процент в сравнение с държавите в ЕС. Жизненият стандарт на бедните у нас обаче е значително по-нисък, около 3.5 пъти, в сравнение със стандарта в Европа.

Голяма поляризация все пак има между заплащането в различните отрасли. Най-добри са възнагражденията в добивната промишленост и финансовото посредничество, а най-бедняшки - в текстила, селското стопанство и хотелиерството.

С 10% реално е нараснала средната заплата у нас в периода 2000-2005 г., съобщи още ИСС. В бюджетния сектор увеличението е 4 пъти по-голямо в сравнение със стопанския. Жените почти са догонили мъжете по заплата в сектори като водния транспорт, ВиК сектора, строителството, търговията и ремонта на автомобили и др.

От догодина увеличението на заплатите както в бюджетния, така и в частния сектор ще покрива инфлацията, а също и процент от увеличението на производителността на труда, припомниха работодатели и синдикати. Същевременно обаче производителността продължава да расте изпреварващо спрямо заплатата, става ясно от становището. Земеделските стопани например са изработили ръст на производителността с 4% между 2000 и 2004 г., а реалната им заплата е спаднала със същия процент.

Реалните доходи у нас са под равнището от 1995 г. Макар че средната пенсия през м.г. е била на половината от нивото си през 1990 г., размерът на пенсиите най-бързо възстановява своята покупателна способност.

Трудът на един работещ струва на бизнеса средно по 2.90 лв. на час по данни за 2004 г., пише още в становището на ИСС.

----

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Икономическият и социален съвет настоява:

- минималната заплата да отчита линията на бедност и средната заплата за страната;

- гарантираният минимален доход да е минимум 60% от линията на бедност;

- минималната пенсия за стаж и възраст да е не по-малко от 1/2 от МРЗ;

- социалните пенсии за старост и инвалидност да са не по-малко от 40% от линията на бедност.