__________
За тоя аспект на европейския живот не се бяхме сетили: затягането на правилата в ЕС ще ни пази от разстройства. Това, разбира се, е изцяло положително, стига наистина да стане така - щото България при всякакви обществени устройства развива вредни навици. Европа може да е устроена разумно, но ние пък сме майстори дистройъри. (Разстройството в най-общ смисъл е развалено устройство, нещо извън строя.)
Веднага си представяме следната картинка. Гражданин влиза в магазина, гледа саламите и се потупва по джобовете - половината колбаси го разстройват стомашно, цените на останалите му причиняват душевна болка. Гражданинът получава прогресивно размножаване на личността с безброй Хамлетови дилеми на дневен ред: тъй ли да постъпя или инак, кое разстройство е по-недостойно - на стомаха, на душата или на портфейла... Накрая гражданинът грабва една щафета салам и организира щафетно бягане с всички разклонения на европейското си АЗ.
Никой разумен гражданин не симпатизира на разстройство и никой, надяваме се, няма да тръгне да го защитава. Нито пък някой ще вземе да организира изложение разСтройко - психопати с такива възможности сякаш липсват у нас.
В ЕС ще се води борба срещу всички видове разстройства и битката ще е безмилостна, но дали ще я спечелим? Дори да е европеец за пример, човекът е такова животно, че няма как да не му се разстрои нещо. Ако не стомашно или обществено, ще го сполети душевно разстройство, може да е финансово... ако ли пък всичко друго е наред, задължително се разстройва пианото.
Затова пък самото влизане в ЕС е такова рядко щастие...