|
| Калин Рогачев |
- С обновяването не бихме могли да се справим, дори да разполагахме с 30 млн. лв., най-малкото защото това изисква доста време. Предвид огромния сграден фонд в България и лошото му състояние процесът ще бъде дългосрочен. А това предполага и програма от правителството, с която да се подпомогнат гражданите при санирането на блоковете.
От опита, който имат всички страни в Европа, в това число и новоприсъединилите се, става ясно, че без намесата на държавата не може. При нас процесът обаче ще бъде малко по-сложен, тъй като над 90% от жилищния фонд е частен. В другите страни повечето от сградите са държавна или общинска собственост, поради което обновяването е ставало много по-лесно и бързо.
- Първоначално заложените средства за 2007 г. не бяха ли повече?
- Още преди две години бяха заложени 13 млн. лв. за обновяване на сградния фонд през 2007 г. според Националната програма за обновяване на жилищния фонд. Предполагам, че засега жилищната политика не е приоритет и затова сумата беше занижена.
- Разбра се, че с тези 3 млн. лв., които ви се дават от хазната, на практика ще успеете да покриете само плащането на ДДС-то по демонстрационните проекти, които стартират в 18 общини.
- Нашата идея е да разширим намесата на държавата в процеса на саниране. Ще определим видовете дейности, които ще се покриват от държавата. Тоест идеята ни е субсидията да не е само 20%, а да е по видове дейности. Най-общо сме се спрели на няколко мерки - поправяне на покривите, стълбищните и асансьорните клетки. Това ще бъде направено заради нежеланието на по-голямата част от хората да се ангажират с тези видове дейности в общите части.
До подобно предложение стигнахме в хода на разискванията на проблематиката в работните групи с представителите на Програмата за развитие на ООН и вследствие на разговори с общините, кандидатствали по проекта.
Едва след като реализираме някой от демонстрационните проекти обаче, ще сме наясно точно къде са празните места, трудностите и на кое трябва да се наблегне. След като идентифицираме минусите, ще внесем и предложенията си за промени в националната програма.
- Основната финансова тежест и при демонстрационните проекти обаче ще се поеме от собствениците. Очаква се за изпълнението на проектите в 18-те общини гражданите да заделят около 15 млн. лв.
- Предвиждаме комплекс от мероприятия, които не се ограничават само до санирането на жилищата. Нашата идея и желанието ни е да се благоустроят и междублоковите пространства. В тази част ще искаме съдействието на общините. Затова проектът се прави не само с етажната собственост, но и с местната власт. Целта е не само да се санират жилищните блокове, но и да се облагороди околоблоковото пространство. Общината трябва да се ангажира с междублоковото пространство, като даде предложения как да се благоустрои то - дали да се правят градинки, детски площадки, алеи или нещо друго. Местната власт все пак най-добре познава ситуацията в собствения си град.
Ще се стараем да бъдем максимално гъвкави в рамките на демонстрационния проект. Надявам се до средата на следващата година не само да имаме яснота, но и да можем да контактуваме тези 3 млн. лв. И ако установим, че има интерес от страна на хората, да поискаме през второто полугодие и допълнителен бюджет.
- Стана ясно също, че по-малко средства се очакват и от еврофондовете по линия на регионалното развитие. Какви са причините вместо 3%, за саниране на жилищата да се предвидят 2%?
- На този етап мога да кажа, че все още не е ясен механизмът, по който ще се получават парите по линия на оперативната програма. Не бих могъл да кажа по каква причина се стигна до занижение на средствата, но дори да започнем да получаваме финансиране по оперативната програма, то няма да е достатъчно за санирането на блоковете.
Затова според нас трябва да се работи успоредно и по двете програми - по оперативната и по националната програма. Още повече предвиждаме, ако дадена организация кандидатства по някоя от програмите, да й предоставим малко по-облекчени условия, за да стимулираме собствениците. Най-важна обаче е инициативата на гражданите. И в случаите, когато има инициатива, ние ще се стараем да подпомогнем реализацията й.
- За да отпусне пари от структурните фондове обаче, Брюксел изисква задължително сдружаване на собствениците.
- Доколкото разбрахме, за предпочитане е да се преговаря с юридическо лице. Но това още не може да бъде казано със 100% сигурност, тъй като все още няма изготвен регламент за кандидатстване. Впрочем това се прави със същите агрументи, каквито са и нашите в проектозакона за етажната собственост - да имаме вариант за юридическо лице. Организирането на гражданите е по-добро, а правните отношения между етажната собственост и донори или изпълнители са по-ясни.
Такава е и логиката на Брюксел - да се изисква сдружаване на етажните собственици при кандидатстване за финансиране по оперативната програма. В националната ни програма това не е задължително условие. Ще бъде предимство, ако има регистрирано сдружение на собствениците, но няма да изключваме инициатива на граждани, ако те не са се сдружили в някакъв вид юридическо лице. Това юридическо лице е с нестопанска цел, не е търговец по смисъла на търговския закон и е с ограничен предмет на дейност - единствено и само управление на етажната собственост.
- Кога най-сетне ще имаме нов закон за етажната собственост?
- До края на годината се надяваме проектозаконът за етажната собственост вече да бъде приет от Министерския съвет. Той мина през първото междуведомствено съгласуване. Дадоха се бележки, част от които са отразени. Все още имаме проблем с Министерство на финансите по някои разпоредби, предвидени в закона. Става въпрос за безвъзмездното предоставяне на правото на собственост на околоблоковите пространства на етажната собственост, която е санирала блока си.
В нашия вариант се предвиждаше държавата под някаква форма да обезщетява общините, когато те предоставят земята безвъзмездно. Това беше отхвърлено от финансовото министерство и лично аз съм склонен да приема аргументите им. Защото собствеността се дава на гражданите, следователно общините също би следвало да мислят за тях, а не само държавата. Общините спокойно могат да се ангажират с предоставянето на земята, без да очакват от държавата обезщетение за целта. Още повече, че съгласно Закона за общинската собственост преотстъпването на земята под и около блоковете на собствениците може да става и в момента. За целта просто е необходимо да има решение на съответния общински съвет. Според мен е добре прилежащата територия да се дава безвъзмездно на гражданите, тъй като по този начин самите те ще имат думата при предоставянето на право на строеж или каквито и да е други дейности и инициативи.
- По последни разчети какви средства са необходими за санирането на сградния фонд в страната?
- Това зависи преди всичко от дейностите, с които се ангажира държавата. Все още не бих могъл да кажа колко ще излезе на квадратен метър, тъй като разчетите още се изготвят. Идеята е зданията да бъдат обследвани цялостно - от конструктивната до архитектурната им част, да се инспектира състоянието на инсталациите и т.н. Едва тогава ще могат да се правят разчети. Те обаче ще са различни за отделните сгради и ще зависят най-вече от състоянието на конкретния блок.