Дали баровците разбраха, че са тленни или просто атрактивните терени се поизчерпаха? Това сега е въпросът, поне за някои от добре облечените бизнесмени, живеещи в столичния квартал "Бояна". Защото оградите на луксозните им къщи и тези на боянските гробища са само на пет крачки отстояние.

Вярно, че просторните морави пред зданията с разните му шезлонги и други градински пособия гледат в южна посока към планината Витоша, но част от терасите и прозорците на два от боянските палати буквално съзерцават надгробните камъни над Фатик и още ред толкова знайни и незнайни покойници. Така изглежда фактическата обстановка с



шикозните боянски къщи-близнаци,



кацнали недалеч от оградата на местното гробище. За да живее на подобно място, човек или трябва да е тотален непукист от ежечасните сблъсъци с пейзажа на отвъдното, или да е над тези неща. Защото най-малкото е странно собствениците на луксозните трикатни къщи да са се наместили там поради липса на достатъчно средства да се сдобият с по-атрактивни и не на толкова зловещо място парцели. Или пък просто вкусовете вече не са това, което бяха.

Преди години около гробищата на "Бояна" нямаше къщи, а ливади. Във времето обаче поляните бавно, но явно започнаха да изчезват, а върху терените да се вдигат вили и палати. В момента като застане човек с лице към входа на гробищата, до оградата им отляво се мъдрят две солидни къщи. Иззидани са по един и същ тертип, но са облицовани с разноцветни камъни. От оградата на местния парк на покойниците ги дели тясно пътче, по което обитателите минават, за да си паркират колите в гаражите.

В интерес на истината русолява обитателка на едната от къщите, на която се натъкнахме, докато прибираше поостарелия си "Ситроен" в гаража, любезно попита имаме ли нужда от помощ. Първите седем години обаче ни спряха да полюбопитстваме не е ли страховито за едно толкова миловидно същество ежедневно да гледа към надгробните плочи. Защото точно там паметниците на покойниците не са скътани зад толкова висок дувар, борова горичка или дори чемширен плет.

Не че и в други софийски вилаети няма практика



вече да се строи почти в отвъдното



В "Горна Баня" например част от къщите, тип "прогимназия", също са вдигнати недалеч от местния парк на покойниците. Засега обаче зданията по-скоро остават в подстъпите на горнобанското гробище.

Към днешна дата вилите са по-близо до местното строително бунище, което съвсем не означава, че след някоя друга година и там статуквото няма да се промени. И макар част от терасите и прозорците да са обърнати към близката борова горичка, ако човек си пие кафето на балкона, просто няма начин поне с периферно зрение да не улови белеещите се надгробни камъни.

Има още по-грозни примери като например



строителните площадки до княжевските гробища



Местният парк на покойниците е сравнително малък. Още преди да го обходи, човек остава с усещането, че сградите около него още малко и ще го смачкат. Част от зданията не се набиват толкова на очи, тъй като са скрити от дървета. Не изглежда толкова драматично положението и със старите, нискоетажни къщички, недалеч от гробището. По-странното решение е, че някои строителни предприемачи са решили да вдигат 5-6 етажна кооперация. Най-вероятното обяснение е сравнително по-ниската цена на земята, сравнена с тази на парцелите с по-добро местоположение.

Новото здание вече се е извисило на груб строеж. Една солидна част от потенциалните му обитатели за разлика от живущите в презастроените "Лозенец" или "Белите брези" няма да се засичат със съседите кой какво е сготвил за вечеря или кога си пие кафето. Но пък ще се взират в рехавите клони на някое друго дърво и надгробните камъни на гробището, оттатък тясното шосе. Как после да не те преследва мисълта, че си тленен ... Ако не вярвате, може да питате някой от обитателите на панелките до гробището на Бакърена фабрика. Те още от соцреализма знаят какво е да те дебне Онзи свят.