:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 429,209,130
Активни 75
Страници 5,228
За един ден 1,302,066

Иван Пейчев щеше да е на 90...

Иван Пейчев, рисунка на Николай Пекарев.
На 16 декември 2006 година се навършват 90 години от рождението на Иван Пейчев и 30 години от неговата смърт. В Шумен по това време ще има научна конференция, а в София в книжарница "Хеликон" ще представят нова книга за него, дело на изд. "Балкани". За случая ще пристигне и дъщерята на поета Тони Пейчева, живееща в Англия.

В родния Шумен неговите приятели и почитатели всяка година се събират и с ритуално ходене из кръчми и по наклонените улички на града си спомнят за него. Отсипват от препълнените чаши с пелин, чуват тихия му, сипкав от цигарите глас, разказват весели случки от живота му, цитират духовитите му и незабравими изречения - "Не понасям действителността в трезво състояние", "Седни и главно почерпи", "Питието определя съзнанието"...

Животът на Иван Пейчев е протекъл в непрестанно бродене между родния му град и София, между Калофер, откъдето е неговата съпруга Анна, и морето, на което посветил едни от най-сполучливите си творби. Някои от стихотворенията му станаха популярни песни, като например тази от филма "Адаптация":

(...) Под мостовете не шумят реки,

когато ти не си със мен.

Пристанищата са най-мръсно доказателство

за липса на море,

когато теб те няма.

Не си отивай.

Ако беше още жив, Иван Пейчев днес можеше да седи царствено на някой стол, може би на този с високи облегалки за гърба и за ръцете, приличащ на трон (какъвто имаше доскоро в дома му), красив в своята старост, с фина и изискана осанка, и да рецитира нови стихове от своята тетрадка. На въпроси от типа на: "Какво мислите за поезията, господин Пейчев?", той отговаряше на питащия: "Глупак!" Но понякога казваше и така: "Ние не можем без поезията. Ако тя изчезне, това би опровергало самите нас. Защото животът би обеднял. А аз не мога да си представя един свят без поезия."
1
2874
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
1
 Видими 
14 Декември 2006 01:24
Защо го няма в Словото.бг?
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД