:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 429,263,757
Активни 81
Страници 14,635
За един ден 1,302,066
РЕПОРТАЖ

Ходене по социалните мъки

Парадокс - колкото повече неграмотни, толкова повече бумащина залива социалните работници
Лиляна и Иванка работят над 10 г. в "Социално подпомагане". В тези служби рядко работят мъже, а са нужни, особено в ромските квартали, където живее най-голяма част от контингента на социалните служби.
Разтревожени родители плахо посрещат социалния работник и с всички сили се стараят да го убедят, че са щастливо семейство. Страхуват се от тежката му дума, защото са наясно, че е силен, законът е на негова страна и ще им вземе детенцето, без да му мигне окото... Това се случва само в американските филми.

Да видим българския вариант. 2-годишният Даниел беше приет в "Пирогов", пребит от майка си. Той няколко пъти е попадал в полезрението на социалните служби, но те решили, че тя може да се грижи за него. После й изгубили дирите и не могли да упражнят контрол...

Друго почти 2-годишно дете почина от глад в габровска болница. И то е било върнато вкъщи от социалната служба, която отбелязва наличието на емоционална връзка между майка и дете. Но някакси не забелязва, че крачетата на момиченцето са като съчки, а кожата - набръчкана като плисе, по думите на лекуващите лекари.

За какво всъщност се грижат "Социални грижи"? За повечето хора социалният работник е отегчен чиновник, който по цял ден драска нещо в някакви формуляри и от нищо не се трогва. Бумащината изяжда значителна част от работното време на тези служители за сметка на най-важното - срещите с "пациентите" на социалното подпомагане. Но тя е само един от многото проблеми.

Повече от 10 години Лиляна и Иванка са социални работнички в Пазарджик. Как протича един техен работен ден? Първото място, което посещават, е мрачен блок от соцвремената - има ги стотици навсякъде в България. Посреща ги пенсионерка, която се грижи за 43-годишната си дъщеря с шизофрения. Дъщерята става все по-агресивна, наскоро е ударила майка си с юмрук в лицето. Шизофренията е открита преди 2 години, но това не е началото на мъките - жената страда от диабет и други заболявания. Грижите за болната си поделят съпругът, брат й и майката. На три части са разделили и денонощието, за да не я оставят нито миг сама.

Социалните служителки търпеливо слушат изповедта на жената. Познават случая детайлно - почти като лекуващи лекарки. Опитват да завържат разговор и с болната, съветват я да слуша майка си и да си пие редовно хапчетата. Обещават, че пак ще дойдат, а тя ги изпраща като приятелки. В бързината успяват да подадат за подпис и формуляра за помощни средства, за който всъщност са дошли. Това не е първата им среща, нито ще е последната. Едва ли е и най-тежкият случай, с който са се сблъсквали. Но колкото и да са претръпнали, излизат от входа мълчаливо.

На всяко посещение социалните работници трябва да ходят по двама. Така не само делят отговорността по решението, но и се застраховат при евентуално обжалване. "В най-натоварените периоди обаче ходим сами. Няма как да обхванем всичко, защото винаги има безброй молби", казва Иванка.



40 социални работници обслужват Пазарджик и съседните села





Част от тях поемат грижите за бедните, други - за хората с увреждания, а останалите отговарят за закрилата на децата. През октомври има 911 случая на социално подпомагане, а към ноември са подадени още 816 молби за енергийни помощи. Най-натовареният месец е януари. Тогава хората с увреждания подават документи за интеграционни добавки, а бедните за помощи. Приемат се молби за винетки за инвалиди, раздават се специалните стикери...

Трудностите започват още с подаването на молбата за помощ. Много от подпомаганите са неграмотни, някои дори не говорят български. "Това е голям проблем, особено при младите роми", казва Марияна Бунчева, началник-отдел "Социално подпомагане" в града. "На всеки ред и точка им показваме какво да напишат, даже учим неграмотните на отделни букви", допълва Лиляна. - Никак не е лесно и да се направи посещение без предупреждение, както изисква правилникът." "Това са хора без работа и не си стоят само вкъщи, често се разкарваме по няколко пъти", разказва Иванка.

Нерядко самите подпомагани са враждебни. "Едно съм научила - започнат ли да викат, трябва да ги оставиш да се накрещят и да си излеят гнева. Чак след това им обяснявам какво позволява законът за техния случай. Често вечер си прехвърлям деня и си обяснявам агресията им с това, че са в безизходица и са на дъното. Трудно се живее така", споделя Лили, но признава, че и тя си изпуска понякога нервите.

При тежки случаи на агресия се търси помощ от полицията.



Най-трудно е в ромския квартал.



Там социалните работници винаги ходят по двама. Наблизо има изнесена и приемна, за да могат ромите да подават молбите на място. Повечето от тях живеят от помощи. Дори насред работния ден в ромския квартал цари оживление като на празник. По калните улички момичета-майки разхождат децата си, а по-възрастните жени се подпират на оградите и обменят клюки. Къщите са прихлупени в земята, тук-там се виждат и по-високи постройки. В една от тях кънти рап и озвучава целия квартал.

Социалните работнички влизат първо в къщата на Златка, която от години живее на помощи. Мъжът й получава инвалидна пенсия, а четирите деца редовно ходят на училище. Никой в семейството не работи, събират 275 лв. от помощи, детски и пенсията. Бедността е белязала всеки ъгъл на разхвърляното дворче. Тези хора едва ли ще намерят работа, няма и тепърва да тръгнат да се образоват. Макар че главата на семейството вече прави планове да ходи на гурбет в чужбина - нищо че едва говори български.

Още на излизане от къщата социалните служителки знаят, че целият квартал вече е научил за посещението им. И край с изненадващите визити. "Тук новините се носят за минути", смеят се те и тръгват към дома на Карамфилка, която живее заедно с баща си и сина си. Издържат се от пенсията на възрастния мъж и от нейната социална помощ. 18-годишното момче никога не е стъпвало в училище, а и никой не се интересува какви ги върши по цял ден.



Нова тегоба тази година са и детските добавки



Много родители не разбрали, че трябва да занесат бележки от училище и затова сега не получават надбавки. "Превърнахме се в пощальони, ходим по домовете, за да ги информираме, но невинаги ги откриваме. Затова сега и по училищата обикаляме, за да им вземем ние удостоверенията", жалва се Лиляна.

Но, разбира се, детските казуси са най-тежките. В Пазарджик живеят над 29 000 деца, много от тях са роми. Честта да ги закрилят се пада на 9 социални работници. Никой никога не знае с какъв проблем ще се сблъска през деня. "През ноември имахме 8 случая на деца, поставени под полицейска закрила. И осемте станаха в рамките на един ден", казва Димитрия Церова, началник-отдел "Закрила на детето". По правило всеки случай се поема от двама души, но по-сложните казуси се решават заедно.

"Напоследък по-лесно обменяме информация с другите институции, които също се занимават с проблемните деца. Вече по-сериозно гледат на нас, научиха се да подават сигнали", отбелязва Церова. Училищата също изпращат писма, ако някой ученик е стигнал до изгонване или наказание. Но за съжаление все още го правят формално или в последния момент, добавя тя и за доказателство показва куп писма, получени в края на годината. Миналата година са пристигнали 1300 писма само за месец.

Усложненията щяха да са по-малко, ако сигналите идват навреме. "Заради сигнал от училище открихме един много тежък случай с дете, болно от шизофрения", разказва Церова. Родителите му цял живот криели за проблемите на детето и не го водели на лекар. То вече е в 9-и клас и проявява агресия към другите и към себе си. Когато социалната служба подхваща случая, майката се противи, че не трябва да им се бъркат в живота.

8-годишната Адриана живее с баба си Златина от 11-месечна. Детето страда от рядко заболяване. За да намерят пари за лечение, бащата съветва жена си да продаде апартамента. С парите забягва в чужбина и завинаги забравя за Адриана. Скоро и майката тръгва на гурбет. Единствената връзка с дъщеря й е по телефона - на Коледа, Нова година и рождения ден. Пари не изпраща - все не й стигат. "Въпреки това вече си прави сметката още следващото лято да вземе детето в Испания. Но докато не се убедя, че всичко ще е наред там, няма да го дам", категорична е бабата. Адриана обаче не се интересува от това и замечтано признава: "Когато мама бъде готова, и аз ще отида при нея".

Иначе грижи не й липсват. Ходи на курсове по английски, минала е вече и манекенски. Редовно е на училище, а в петък двете с баба си правят трудотерапия - грижат се и поливат цветната градинка, която са направили на стълбището в блока. "Стараем се всичко да е наред с детето, да ни е чисто. Ако Адрианка е болна, винаги сигнализираме в болницата и в отдела за закрила на детето", споделя жената. Признава, че живее в непрекъснат страх дали е осигурила всичко за момичето, дали социалните работници одобряват как го гледа.

Всъщност за същинска социална работа време не остава. "Трябва да работим индивидуално с хората, но те понякога се срамуват да споделят проблемите си. А нямаме време да ги опознаем и предразположим, за да успеем да ги подкрепяме адекватно", признава Лиляна.
 Ромското семейство от години живее на помощи. Отдавна са свикнали да пазаруват на кредит от близкия магазин, а после да връщат парите с лихвите.
 8-годишната Адриана е гледана от баба си. Майка й отдавна е на гурбет в Испания, но пари не праща, баща й пък изчезнал малко след раждането й с парите от току-що продадения апартамент.
 Ромският квартал представя социалните мъки в най-чист вид.
3
5693
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
3
 Видими 
14 Декември 2006 05:39
На фона на тази страхотна мизерия, която е срам и позор за цялото ни общество и ОСОБЕНО за цялата ни политичека шайка, на фона на окаяните ни болници, повечето кръстени на разни светии, България поддържа невероятно високи военни разходи участвува във мисии извън страната и най -вече във Ирак и Авганистан. Неща, които не си позволяват много богати страни. Това са все скъпи" удоволствия" които нашите управници приеха без най- малко да се интересуват от желанието на народа, за да ставаме още по- бедни и по- окаяни.
Ако това са плодовете на нашата демокрация, на присъединяването ни към НАТО и ЕО, то отговорът е повече от логичен.

14 Декември 2006 13:05
Понеже статията започна с пример от настоящия Голям Брат, и аз ще вмъкна един. В щатските държавни служби - социални, данъчни и пр. е назначен специален служител, които попълва формулярите на неграмотните и неанглийско говорящите. Когато за първи път чух за това, ми стана смешно. Но практиката показва, че се спестява много време. За съжаление и тука се оформя такъв контингент и явно ще трябва да се назначат служители за подобна работа.

Редактирано от - skyspirit на 14/12/2006 г/ 13:07:48

14 Декември 2006 23:19
Ромско /социално/ ежедневие... Скоро и дузина "работници" няма да ни стигнат , до една тяхна къща да отидем... За броя полицаи не става реч ... Изтървахме им края...

Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД