Демокрацията означава най-вече спазване на правилата. Правилата са описани в закони, които, предполага се, изразяват волята на обществото и охраняват интересите им. Преди десетина дни колегата от Нова тв Васил Иванов направи експеримент - колко министри и депутати пътуват с колан. Беше "заложил" камерата пред парламента и се видя, че са малцина. Преди години този му опит би му коствал разправии, сега "заловените" обещаваха един през друг, че ще се поправят и вече няма да правят така. Верваме им.



Струва ли си от такива случки да правим генерални изводи?



Защо не? Това е видимата част от масовото неспазване на законите и правилата, които се приемат с тонове, но след това никой не го е грижа как се спазват. У нас регулации на хартия колкото щещ, хаос на практика също колкото щеш, че и отгоре.

Миналата година и тази бяха гласувани много закони, чиято цел бе да се синхронизира нашето законодателство с европейското. Но в рамките на Евросъюза масовият балкански навик - и държавата, и обществото да газят закона, може да ни излезе през носа. Защото за разлика от тук неспазването на правилата там струва много пари. ЕС предпочита дългосрочните наказания - плащаш всеки ден, докато не поправиш грешката си. Възпитателно средство за още непораснали европейци.

Българският законодател още няма рефлекс да изисква и да контролира спазването на приетите от самия него закони. Парламентарният контрол в петък отдавна не прави впечатление на никого и се е превърнал във формален монолог на министрите пред полупразна пленарна зала.

Досега например нито един депутат не си е направил труда да пита здравния министър как се прилага законът за здравето в частта му за забраната за пушене на обществени места. Съмнявате ли се, че законът грубо се гази? Кой спазва задължението да се пали цигара само в специални помещения? Дори в кулоарите на Министерския съвет редовно могат да се видят министри с цигара в ръка. Бивш енергиен министър показваше отношението си към гласуваното от депутатите, като палеше цигара точно под табелата "Пушенето забранено". Веднага след като законът влезе в сила, мястото за непушачи в МС беше отделено с няколко увехнали палми. За кафенетата и ресторантите няма какво да говорим. За обществения транспорт също. Шофьорите на маршрутките в София си кадят непрестанно, но това далеч не е най-големият им кусур. Тези превозни средства се движат така, че филмът "Скорост" бледнее. Докато газят законите на земното притегляне, е някак неудобно да бъдат санкционирани по закона за движение по пътищата. Явно от ДАИ разсъждават така. Затова грижата на законодателя в маршрутките да има място и за инвалидни колички изглежда най-малкото неуместна, да не кажем нещо друго.



Властта си има любими закони за нарушаване



- като този за обществените поръчки. Например вицепремиерът Емел Етем обяви обществена поръчка за ремонт на почивната база на министерството си в Балчик по съкратената процедура, като покани три фирми. Две от тях очевидно не отговаряха на условията, защото се занимават с растениевъдство и с автомобилен транспорт. Същото нарушение направи и главният секретар на МС, като обяви ограничена процедура с покана към неподходящи фирми с изключение на една да ремонтират зала на "Дондуков" 1. И двата случая бяха описани, но от това не произтече нищо.

В серията "кухи" закони спокойно може да се подреди и този за безопасни и здравословни условия на труд. Неговото формално действие може да бъде видяно всеки ден във всеки шивашки или обувен цех, по хилядите строителни обекти.

Закон задължи търговците да издават касови бележки при всяка покупка. По време на непрестанните изложения например някой прави ли проверка колко от фирмите продават стоките си с касова бележка и колко заобикалят закона? А хилядите други малки магазинчета в страната?

В закона за



защита на потребителите





пък беше записано нещо наистина похвално - в близост до входа на всеки търговски обект трябва да се постави табела с информация за търговеца, както и за лицето, отговорно за обекта. Всички обаче сме наясно, че изрядните обекти се броят на пръсти. Има проблем и с рекламациите на некачествени стоки, макар че в нормативния акт ясно са посочени правата на потребителя в този случай.

За пред чужденците направихме и етичен кодекс за висшите длъжности, който си остана сбор от написани правила, без дори да са прочетени от хората, които са пряко засегнати от него. Огромната част от зам.-министрите, директорите на изпълнителни агенции нямат намерение да се разделят с частния си доходоносен бизнес, който е в сферата на ресора им. Те всъщност за това стоят в държавния.

Неписаният закон е, че държавната работа формално е свързана с малки заплати, но има големи възможности за отклоняване на средства, за създаване на добри връзки, за търгуване с информация - зависи от длъжността.

А най-важният неписан закон у нас е, че дори когато още се приемат красивите, европейски правила, всички - и депутатите, и обществото знаят, че те няма да се спазват. Само това правило не е кухо.