Май че е крайно време парламентът да приеме закон, който да забрани на политици, висши чиновници и магистрати да използват големи човешки трагедии за трупане на рейтинг, за прокарване на ведомствени интереси, за прехвърляне на отговорност, за искане на повече правомощия. Звучи абсурдно, но за съжаление реалността е още по-абсурдна.

След кървавата трагедия в Бяла, при която загинаха 18 българи, се нагледахме на "бързи" министерски реакции, на "атрактивни" депутатски предложения, на прокурорски идеи за крути санкции срещу пътните нарушения, на "държавнически" програми за справяне с пътния бандитизъм, на искания на оставки, на откровен популизъм и т.н. Според едни били виновни пътищата, други обвиняват мостовете, трети - скъпите и бързи автомобили, четвърти - старите камиони и автобуси, пети - подготовката на водачите, шести - мъглата, седми -ненаказващото правосъдие, осми - корупцията по пътния контрол, девети - здравината на мантинелите.

Всъщност проблемът не е в мантинелите, а в манталитета. На хората, които безобразничат по пътя, карат пияни, плащат подкупи, като ги хванат, че нарушат правилата на движение, и изобщо не им пука дали камионът им е стар и претоварен. На инструкторите, които си затварят очите за хора, които очевидно не умеят и никога няма да се научат да карат само и само за да вземат неколкостотин лева. На катаджиите, които вземат рушветите, и на полицаите, които спасяват провинилите се, като им крият актовете. На политиците, на чиновниците и на натоварените с власт да наказват административно и наказателно, да правят задължителни предписания и да поемат отговорност. Те обаче предпочитат много да говорят, а нищо реално да не правят.

Тази година може би е



рекордна откъм инициативи за спиране на войната по пътищата



- и законодателни, и медийни. Резултатът е катастрофален - за първи път от 6 години насам в България жертвите на катастрофи ще надхвърлят 1000 души. В това число не са включени тежко ранените, осакатените и отървалите се само с уплаха. Никой не е изчислявал и щетите - и имуществени, и неимуществени. А най-страшното е, че никой не си вади поука от нещастието на другите. Само един пример - по-малко от 24 часа след трагедията в Бяла стана още една тежка катастрофа - край с. Микре, в която загинаха четирима, а още няколко бяха тежко ранени. Защо? Ами защото безхаберието е пълно.

Да видим само как стоят нещата около няколко безспорни проблема, с чието решаване институциите се занимават перманентно.

Какво се случи с глобите за нарушението на правилата за движение по пътищата? От години се говори как 80% от санкциите не се събират. От години министрите на вътрешните работи и КАТ бълват идеи как положението да се промени. Но порочната практика си остава. Чудно ли е тогава, че на никой не му пука дали ще нарушава закона, дали ще бъде хванат и глобен? Та нали, ако не се отърве с рушвет и му съставят акт, няма кой да му събере парите.

Или пък какво се направи срещу корупцията на пътя? Нищо. Направени бяха тестове за лоялност, които установиха очевадното - от 7 катаджии 5 са си поискали рушвет. Самото МВР също признава, че по пътищата масово се раздават рушвети, но прехвърля вината върху шофьорите, които давали пари. Те също имат вина - спор няма. Но кой друг, ако не вътрешното министерство може да прочисти системата си от подкупните? Да разобличи и да даде на правосъдието и онези, които дават, и онези, които вземат? Та нали след уволнението на шефа на столичния КАТ Илия Илиев стана ясно, че той е прикривал хора с актове за употреба на алкохол. Според обвинителния акт, внесен от прокуратурата, вместо да прати документите съда, Илиев им налагал административни санкции и глоби. Защо после се чудим, че масово се кара след употреба на алкохол?

Публична тайна е, че



корупцията не е само в КАТ,



но и при шофьорските книжки, и при техническите прегледи, и при разрешителните за таксита, маршрутки или товарни камиони, и при делата за катастрофи, и при вещите лица, и при лекарите и медицинските сестри, които подменят кръвни проби за алкохол. Навсякъде.

Не бива да се подминава и почти пълната безнаказаност, включително и в съдебна фаза, където процеси се точат с години, за да се стигне до условна присъда за причинена смърт дори на по няколко лица.

Всеки път се констатира, че е нарушена системата за обучение на шофьорите, че се купуват книжки, че над 20 000 души управляват автомобилите си без книжки. И никаква промяна. Изчисляват се и дупките в държавата - около 1 милион. И пак нищо.

Или пък да вземем за пример постоянните обещания за крути промени в Закона за движението по пътищата. Сега в парламента отново има проект с големи изменения, предвиждащи тежки наказания, но изобщо не е ясно дали депутатите ще стигнат до него. В миналото Народно събрание например 2/3 от промените в този закон бяха приети на второ четене, но дойдоха избори и депутатите зарязаха документа. Затова сега всичко почва отначало.

Всъщност, докато има възможност за



размиване на отговорността между институциите,



нищо няма да се промени. Крайно време е да има структура, която да е пряко отговорна за безопасността на движението. Тя трябва да е на най-високо ниво, да разполага с пари, власт и влияние. Да може едновременно да управлява процеса, да санкционира и да носи отговорност. Защото сега МВР се оправдава с пътищата, транспортното министерство мълчи, общините топят министерствата, министерствата пък - общините. Има държавно-обществена консултативна комисия, но тя е неясна структура - без права, без отговорности, без пари.

Ясно е, че няма как всички катастрофи изведнъж да спрат. Истина е, че винаги ще има жертви. Има ги навсякъде. На юг в Европа са повече, отколкото в скандинавските страни - въпрос на темперамент. Но е безспорно, че само с няколко държавни мерки катастрофите могат да бъдат намалени, а безумието по пътищата - ограничено. И то сравнително бързо. Нека например да бъдат вкарани две дузини корумпирани катаджии в затвора, нека да има повсеместни проверки и ефективен затвор за пияни шофьори, нека бъдат увеличени, но и събрани глобите, нека бъдат проверени всички инструктори и школи как дават книжки и как възстановяват точки, нека бъдат сложени камери на хиляди места, нека бъдат наказани всички, които са виновни за дупките по пътищата, нека бъдат проверени и спрени от движение всички стари и неизправни камиони и автобуси... И да видим дали положението ще е същото. Но затова трябва да има наистина високоотговорни правителство и парламент. А не само статистици, критици, анализатори.