Това ръкостискане трябва да премине в крепене, защото и за двете страни - БСП и НДСВ е взаимно най-изгодно в по-далечна перспектива да се поддържат. |
Ако питате някои червен функционер защо е това шизофренично поведение, ще ви обясни, че в БСП са се събрали все добри хора, които искат да въдворят ред и справедливост по света, но са с вързани ръце в името на „стабилността на тройната коалиция".
Левите шамани даже ще ви начертаят хоризонтите
на тази „стабилност" - 1 януари 2007 г., „когато трябва да посрещнем предизвикателството ЕС", после следващите шест месеца, „които ще са най-трудни", после и още година, в „която да затвърдим напредъка". И през цялото това време в името на всеобщото благо коалицията ще трябва да споява „механизмите на взаимодействие" (или да се обгрижва, както сладкодумно го каза Доган).
А всъщност БСП си прави съвсем не толкова народоугодни сметки - мъчи се хем да запази правителството, хем да намира виновник за несгодите в управлението. Някак си не върви виновникът да е Доган - нали той е първият измежду всички приятели. Затова бой по НДСВ - нали са десни, монархисти, обещаваха, пък не изпълняваха... Една партия по-малко - един проблем по-малко.
Тази тактика може да изглежда прекрасна за БСП към днешна дата. Наистина, ако царистите много мърдат и главата им остане изправена,
утре с Бойко Борисов ще вземат да се коалират
Само че колкото и парадоксално да звучи, стратегическият интерес на социалистите е НДСВ да се запази като сравнително силна и читава партия. Въпреки рисковете, които произтичат от това.
Сметката е проста. Покрай избуяването на ГЕРБ-ерите, замонашаването на царя и ерозията от втория поред мандат, НДСВ здраво се е запътило към историята. Социолозите с мъка ги улавят около 4-те процента. А изчезне ли НДСВ, не влезе ли в следващия парламент, за БСП почти не остават възможности за коалиране. А не могат ли да се коалират, няма да могат и да управляват.
Вероятно следващите избори ще са чак след две години и половина. Дотогава ще изтече много вода, но кардинално политическата карта няма да се промени - БСП ще си остане хегемон вляво, ДПС ще е в центъра, няколко партии, начело с ГЕРБ ще са вдясно, мястото на "Атака" също е запазено. Единственият възможен партньор на социалистите при тази конфигурация е ДПС. Само че следващият парламент вероятно ще е още по-фрагментиран, правителството ще бъде съставено много по-трудно, отколкото настоящото (а помним през какви родилни мъки мина то).
БСП много повече ще се нуждае от трети партньор
А третият, при такова разположение на силите може да е само НДСВ.
Други коалиционни алтернативи пред социалистите няма. Крайнолевият Любен Петров се провали, от доста години ги няма и дежурните социалдемократи. Покрай имиджа на ЦСКА и с финансовата инжекция на Митал Александър Томов може и да опита нещо, но няма да успее. На теория един ден и Сидеров може да се събуди ляв, но на практика няма да стане. Метаморфоза няма да претърпи и Борисов. С кого ще управлява утре БСП?
Разбира се, партията може да вземе властта и чрез правителство на малцинството. Но, ако нещата стигнат дотам, Доган като нищо ще тръгне да обгрижва Борисов. Пък и Първанов вече няма да има интерес да акушира на левите съюзи.
По всичко личи, че в БСП едва ли са се замислили толкова надълбоко за коалиционните си перспективи. Дебат за близкото бъдеще няма. Ако имаше, щяха да бъдат по-малко наивниците, които да се надяват, че в края на мандата партията ще е в кондиция да спечели резултат, с който да не й трябват коалиции. Повечето социалисти щяха да стигнат до елементарното прозрение, че каквито и проблеми да има днес БСП с царистите, утре те ще се увеличат стократно, ако НДСВ си замине. Интересът на БСП не е да забърква жълтите в скандали, а точно обратното - да съхрани крехкия им имидж. Защото с царистите ще си отиде и политическият център. Ще дойде махалото - което никога няма да е вляво повече от четири години.