В БСП сигурно са полудели. Иначе нямаше периодично да посинват от бой жълтата партия. И то бой, който не е „възпитателен", нито „оздравителен", а само за пред публиката. Или ще набедят бившия шеф на АЕЦ „Козлодуй" Йордан Костадинов за корумпиран, пък после ще забравят, или директно ще обвинят царистите, че са затрили АЕЦ „Козлодуй", но пак ще забравят.... Може и за имотите на Симеон да помрънкат, въпреки че направиха всичко възможно хем да ги запази, хем да досъсипят рейтинга му.

Ако питате някои червен функционер защо е това шизофренично поведение, ще ви обясни, че в БСП са се събрали все добри хора, които искат да въдворят ред и справедливост по света, но са с вързани ръце в името на „стабилността на тройната коалиция".



Левите шамани даже ще ви начертаят хоризонтите



на тази „стабилност" - 1 януари 2007 г., „когато трябва да посрещнем предизвикателството ЕС", после следващите шест месеца, „които ще са най-трудни", после и още година, в „която да затвърдим напредъка". И през цялото това време в името на всеобщото благо коалицията ще трябва да споява „механизмите на взаимодействие" (или да се обгрижва, както сладкодумно го каза Доган).

А всъщност БСП си прави съвсем не толкова народоугодни сметки - мъчи се хем да запази правителството, хем да намира виновник за несгодите в управлението. Някак си не върви виновникът да е Доган - нали той е първият измежду всички приятели. Затова бой по НДСВ - нали са десни, монархисти, обещаваха, пък не изпълняваха... Една партия по-малко - един проблем по-малко.

Тази тактика може да изглежда прекрасна за БСП към днешна дата. Наистина, ако царистите много мърдат и главата им остане изправена,



утре с Бойко Борисов ще вземат да се коалират



Само че колкото и парадоксално да звучи, стратегическият интерес на социалистите е НДСВ да се запази като сравнително силна и читава партия. Въпреки рисковете, които произтичат от това.

Сметката е проста. Покрай избуяването на ГЕРБ-ерите, замонашаването на царя и ерозията от втория поред мандат, НДСВ здраво се е запътило към историята. Социолозите с мъка ги улавят около 4-те процента. А изчезне ли НДСВ, не влезе ли в следващия парламент, за БСП почти не остават възможности за коалиране. А не могат ли да се коалират, няма да могат и да управляват.

Вероятно следващите избори ще са чак след две години и половина. Дотогава ще изтече много вода, но кардинално политическата карта няма да се промени - БСП ще си остане хегемон вляво, ДПС ще е в центъра, няколко партии, начело с ГЕРБ ще са вдясно, мястото на "Атака" също е запазено. Единственият възможен партньор на социалистите при тази конфигурация е ДПС. Само че следващият парламент вероятно ще е още по-фрагментиран, правителството ще бъде съставено много по-трудно, отколкото настоящото (а помним през какви родилни мъки мина то).



БСП много повече ще се нуждае от трети партньор



А третият, при такова разположение на силите може да е само НДСВ.

Други коалиционни алтернативи пред социалистите няма. Крайнолевият Любен Петров се провали, от доста години ги няма и дежурните социалдемократи. Покрай имиджа на ЦСКА и с финансовата инжекция на Митал Александър Томов може и да опита нещо, но няма да успее. На теория един ден и Сидеров може да се събуди ляв, но на практика няма да стане. Метаморфоза няма да претърпи и Борисов. С кого ще управлява утре БСП?

Разбира се, партията може да вземе властта и чрез правителство на малцинството. Но, ако нещата стигнат дотам, Доган като нищо ще тръгне да обгрижва Борисов. Пък и Първанов вече няма да има интерес да акушира на левите съюзи.

По всичко личи, че в БСП едва ли са се замислили толкова надълбоко за коалиционните си перспективи. Дебат за близкото бъдеще няма. Ако имаше, щяха да бъдат по-малко наивниците, които да се надяват, че в края на мандата партията ще е в кондиция да спечели резултат, с който да не й трябват коалиции. Повечето социалисти щяха да стигнат до елементарното прозрение, че каквито и проблеми да има днес БСП с царистите, утре те ще се увеличат стократно, ако НДСВ си замине. Интересът на БСП не е да забърква жълтите в скандали, а точно обратното - да съхрани крехкия им имидж. Защото с царистите ще си отиде и политическият център. Ще дойде махалото - което никога няма да е вляво повече от четири години.