Европейският съюз може да създаде общ пазар от 460 млн. потребители, в който да има свободно движение и предлагане на стоки и услуги, но условията във всяка от 27-те икономики след присъединяването към ЕС на България и Румъния са доста различни.

Европейската икономика заработи на много скорости, тъй като страните членки са разделени на три: част от тях са въвели еврото, други не искат да влязат в Еврозоната, а трети искат, но не могат да се присъединят към нея.

Наблюдаваните различия в икономиките на 13-те държави, които въведоха еврото, са толкова фрапантни, че карат мнозина да говорят за различни скорости и в самата Еврозона. Факт, който буди загриженост сред европейските институции и сигнализира за опасност от срив в тази институция, ако някоя от страните членки бъде принудена да се откаже от общата европейска валута.

В сравнение с преди две години, когато в ЕС влязоха десет сравнително бедни страни, процесът на разширяване сега е на път да увеличи икономическата и социалната пропаст в съюза и да направи още по-труден процесът на реална конвергенция. Присъединяването на сравнително по-бедни страни може да намали Брутния вътрешен продукт (БВП) в ЕС на глава от населението. БВП на Гърция е над 80% от средния за общността, докато за повечето нови страни тази цел е трудно постижима. БВП на Полша не надвишава 50% от средния за общността, докато в богатия Люксембург той е около 250%. БВП на глава от населението в България и Румъния, където бедността е голяма, е под 35% от средния за ЕС.

Разбира се, повечето от новите страни членки имат по-голям икономически растеж от прибалтийските държави от предишната присъединителна вълна. Те обаче са изправени пред сериозни проблеми като висок бюджетен дефицит, инфлация и безработица и трябва да догонват по-напредналите от тях.

Новите членки демонстрират желание да въведат общата европейска валута възможно най-скоро. В Еврозоната влезе още една страна - Словения. Въпреки прогнозите, че в Еврозоната ще могат да влязат три и даже четири нови членки, само Словения постигна изискванията от Маастрихт за бюджетния дефицит, публичния дълг, инфлацията и лихвите. Словения, която е една от най-богатите сред новите членки, се надява, че така ще привлече чуждестранни инвестиции и ще увеличи приходите от туризъм.

Примерът на Словения се очаква да бъде последван още през 2008 г. от Кипър и Малта, а Словакия вярва, че ще бъде готова през януари 2009 г. Литва, която се надяваше, че още утре ще въведе еврото, остана извън Еврозоната, тъй като инфлацията й продължава да е по-висока с 0,06 на сто от изискванията. Това предизвика остри дискусии във и извън Литва.

Пак заради инфлацията Естония отрано изостави опитите си за влизане в Еврозоната през 2007 г. Унгария бе принудена да забави молбата си, след като бюджетният й дефицит излезе извън контрол, и вече не се предвижда тя да се присъедини по-рано от 2013 г. Чехия планира своето членство в зоната през 2012 г.