|
| Руският флот, разположен в Севастопол, има право да остане там до 2017 г., но президентът Владимир Путин вече изрази желание срокът да бъде удължен. |
Черно море не присъства особено в съзнанието на европейците. Последният път, в който е разбунило страстите в Европа, е по време на Кримската война, когато Наполен III и кралица Виктория хвърлят войските си за обсадата на Севастопол през 1854 г.!
Но тъкмо в тази зона днес възникват много важни въпроси, свързани с развитието на демокрацията, с бъдещите трасета на горивата, с разрешаването на различни териториални конфликти, със стабилността на Европейския югоизток и Кавказ, с нелегалната имиграция, с трафика на оръжие и наркотици...
След Средиземноморието и Балтика Черно море е третото в Европа със своите специфични проблеми и особености. По време на Студената война то беше сива зона, поделена между комунистическия блок, който от Грузия до България държеше най-голяма част от бреговата ивица, и Турция на юг, която е член на НАТО от 1951 г.
Руското отстъпление
Събитията, последвали рухването на Берлинската стена, разпадът на СССР (1991), а после и "революциите" в Грузия (2003) и Украйна (2004) пренаредиха картите в региона. Русия, която извоюва с много кръв излаза си на това "топло море" още при Екатерина Велика през VIII век, бе принудена да направи сериозно геополитическо отстъпление.
Делът, контролиран днес от Русия, се ограничава до тясната ивица между курортния град Сочи, където се намира лятната резиденция на президента Путин, до Азовско море в Украйна. Руският флот, разположен в Севастопол, има право да остане там до 2017 г., но Путин вече изрази желание срокът да бъде удължен, така че спорът не е окончателно решен.
Като страни - членки на НАТО, Румъния и България ще приемат на територията си американски бази. Грузия също желае да се присъедини към алианса. Въпреки че наскоро Украйна замрази постъпките си в тази посока, тя загуби доверието на Москва и спечели това на Европа.
"Замразените конфликти"
Черноморският регион е изпъстрен с множество "замразени конфликти", в чието решаване досега ЕС играеше по-скоро второстепенна роля. Те засягат най-вече сепаратистките райони, които Москва поддържа със свои военни части. В Абхазия ООН разположи през 1994 г. умиротворителни сили, което бе прецедент за тази бивша съветска зона. В Южна Осетия пък ОССЕ се опитва от доста време насам да играе ролята на посредник.
В Черноморската зона на практика се сблъскват два противоположни мирогледа: "евроатлантическият", защитаван от САЩ чрез лобиста Брус Джаксън, близък до администрацията на Джордж Буш, и проруският или "евроазиатският" мироглед, развиван от Москва чрез привържениците на националистическото управление.
Европейците са по-скоро в ролята на страничен наблюдател в този конфликт. Германското председателство на ЕС вече обяви, че Черно море ще бъде сред приоритетите през следващите шест месеца редом с развитието на отношенията с Централна Азия като алтернативен доставчик на енергия извън Русия. Берлин повдигна въпроса за "добросъседската политика" на Европа в Черноморския регион.
От 1993 г. насам европейският проект ТРАСЕКА цели да създаде един нов "път на коприната" с енергийно измерение, свързващ Централна Азия, Закавказието, Черно море и Централна Европа. Засега обаче проектът е твърде необозрим.
Висящ е и въпросът с проекта за изграждане на газопровода "Набуко", който да свърже огромното петролно находище Шах Дениз в Азербайджан с Унгария през Грузия, Турция, България и Румъния, избягвайки Русия. През юни 2006 г. Европа даде зелена светлина за построяването му. Руският гигант "Газпром" обаче ще се опита да неутрализира тази потенциална конкуренция, настоявайки газопроводът "Син поток", свързващ Русия с Турция под Черно море, да бъде включен в проекта "Набуко". Така че европейското решение ще има съществени последици. Финансирането на "Набуко", което възлиза на близо 4 милиарда евро, зависи изцяло от петролните компании и на този етап все още не е осигурено.
"Меката война"
Разпространението на "евроатлантическата визия" се увенча със създаването на няколко регионални организации под прекия патронаж на САЩ: ГУАМ (Грузия, Украйна, Азербайджан, Молдова) през 1997 г., Общността на демократичния избор (2005 г.) и накрая Черноморски форум за сътрудничество и диалог, основан през юни 2006 г. под егидата на румънския президент Траян Бъсеску.Русия, която не влиза в никоя от тези структури, посрещна с неодобрение създаването на форума, финансиран от американски фондации. На учредяването му изпрати само посланика си в Букурещ с изричната забрана да взима участие в дебатите.
С доближаването си до черноморския бряг ЕС ще трябва да се намеси по-активно за изглаждане на противоречията в региона, след като дълго време преотстъпваше на САЩ ролята на "протектор", което предизвика недоволството на Русия. Тя ще трябва да положи много повече усилия за изработването на ясна стратегическа визия за региона, която да надхвърля мащабите на самото разширяване.













