Романтичният период на политиците приключи. Иде ред на прагматиците, а ония, които упорстват с романтизма, са застрашени от изчезване. Тъй рече оня ден емблематичният прагматик Ахмед Доган. И добави, че политическото му дълголетие се дължи на това, че никога не е хвърчал в небесата и от 17 г. подготвя личната си метаморфоза.

Какво разбира под "политически романтизъм", Доган така и не обясни, но стана ясно, че прагматизъм означава да боравиш добре с инструментариума (според неподражаемата му лексика) на новите реалности. А те според него са се променили сериозно за последните години. От политиците вече се изисква да познават



алфата и омегата на прехода към бизнес



отношенията, менажирането и начините на финансиране.

Последните пространни откровения на ДПС лидера не са нито случайни, нито непремерени във времето. Движението отпразнува в четвъртък 17-ия си рожден ден. Рецептата за дълголетието на партията бе описаната от неговия председател. Докато в другите формации се водеха вътрешнопартийни битки, които обикновено започваха от върха и се разпространяваха по периферията, лидерът спести на ДПС тези неудобства. По времето, когато останалите партийци се настъпваха по кокалчетата, за да се докопат до част от екстрите на властта, Доган сам разпределяше на кой по колко се полага. А най-важното е, че никой в собствената му организация не оспорваше това му право.

Движението за права и свободи е бамбашка партия. Ако перифразираме Маяковски - когато говорим за партията, разбираме Доган. Другите лидери изчезваха, а често повличаха и собствените си формации, защото не отговориха на очакванията на обществото и се отказаха от предишните си каузи.



Тази максима важеше за всички с изключение на ДПС



Десният проект се превърна в начин за политическо оцеляване на бивши и настоящи лидери, без идеи и визия за развитие на дясното. Площадният романтизъм умря още в първите години на демокрацията. Но с него умираше по малко и надеждата за промяна и различност.

НДСВ вече се потопи под границата на 4-те процента, защото проектът на Симеон, макар и царствен като обхват, се оказа далеч от българската действителност. А участието в сегашния кабинет съвсем разколеба привържениците на бившия мадридски изгнаник в правилността на каузата. Жълтата партия е нагледен пример за това колко кратък е пътят от дъното до върха и обратно.

Левицата се държи, въпреки че във вътрешността й клокочат страсти. Битките на икономическите лобита се тушират от факта, че в момента БСП е на върха на пирамидата и няма изгода да се самосвали от власт.

Единствено ДПС стои здраво на краката си и не се влияе от политическите трусове.



Защото е замислено като фирма



Най-важно за ДПС през изминалите 17 години бе да фигурира в парламента и да не губи инерция. Това се случи благодарение на задружните усилия на българи и турци. Електоратът на ДПС бе стабилен, лишен от нихилизма на българина, а разноцветните политици от мнозинството крепяха Доган - веднъж като "балансьор", после като "необходимото зло", докато накрая му определиха ролята на стратегически партньор, необходим като въздуха и слънцето за всяко живо същество.

Докато едните си поставяха евроатлантически цели, Доган градеше собствения си небостъргач, като от време на време обясняваше, че пътят към въпросните цели минава през Босфора. Да сте чули някой от колегите му да му напомни, че български политик, меко казано, не е редно да приказва по този начин? "Не, той имаше предвид друго", обясняваха безплатните му пиари. Каквото и да стореше Ахмед Доган, останалите дружно ръкопляскаха, закичваха го с ордени и се взираха да не изпуснат посоката. Така



бившият романтик бе превърнат в диктатор



на политическата мода. Както той сам казва, бил е пришълец в романтиката.

А може и да не е бил зададен като такъв.

Досиета, обръчи, компромати - целият този "инструментариум" се използваше успешно за израстването на партията. Антилогика, която сработваше единствено и само за ДПС. "Е, ченге, голяма работа. Случва се", казваха по адрес на Догановите кадри останалите. И припяваха, че не бива да се връщаме непрекъснато в миналото. Върхът на нахалството бе изказването на Юнал Лютфи, че има изключително ключови и високопоставени имена с неотворени досиета. Ченгето вика "Дръжте ченгето!" Съмнявате ли се, че ще се намерят въпросните фигури и че ще бъдат жертвани немедлено?

Постепенно и неусетно за останалите от търговец на дребно ДПС израсна в корпорация, в която кандидатите за работа вече се избират с конкурс. А когато станат част от нея, имат ангажимента да се грижат за финансовото й благоденствие и стабилност. Доган ги вкарва във властта, те му осигуряват спокойствие. Издигането на бизнеса в приоритет превръща една партия в корпорация. Това е формулата. Лидерът на ДПС на няколко пъти даде да се разбере, че това е програмата му максимум. Романтичното гражданство изпадна в потрес от арогантните му признания, но политиците бяха очаровани. "Ах, колко смело, ах, колко свежо!" И се надпреварваха да му засвидетелстват доброто си разположение.

Така ще бъде още дълги години. Поне докато има романтични политици.