Какво ще стане, когато "камилите" на прехода си отидат? Идат ли окомуш заместници? Що за кадри ще ни завещаят старите партийни муцуни? Май че е време да се запитаме, особено след като стана мода сред партийните лидери да обявяват оттеглянето си от "мръсното занятие".

Пръв зададе тона Ахмед Доган, който подплати бомбастичното си признание с висок философски стил - как трябвало с прехода да си отидат и романтичните политици, как новото време искало нови хора с корпоративно мислене и познания в областта на банкирането.

ДПС-лидерът не успя да се полюбува на ефекта от блъфа си, и ето че из агенциите цъфна друго странно съобщение - че царят също готвел оттеглянето си от лидерския пост в НДСВ на предстоящия априлски конгрес. Както подобава в дворцовите дела, новината дойде чрез глашатай - в ролята този път се превъплъти доц. Атанас Щерев.

Някой подхлъзна по модата и Командира, но хората му побързаха да опровергаят партенката, че и той май стягал куфарите...

Както се казва, да се готви следващият... Сега всички тръпнем в очакване на новини от "Позитано 20"! Освен ако не броим Станишев за новак в политиката, какъвто впрочем - за добро или за зло - донякъде е.

Друг е въпросът



доколко сериозни се оказаха всички тези позивни.



Но защо да не ползваме повода, за да се вгледаме по-отблизо в антуража на лидерите, в дубльорите, които чакат своя лидерски ред.

Кой например би могъл да замести Доган, ако рече да изпълни заканата си? Печално известна истина е, че под дебелите сенки никнат хилави подрасти. А под кичестата корона на Догановия авторитаризъм израснаха възбледички партийни рожби с добри технически данни, но без особен характер. Там са Лютви Местан, Емел Етем, Касим Дал и Росен Владимиров за неетнически разкош. Като не броим Данчо Ментата за партиен кадър, тъй като е перебежчик от круширалото СДС. Тия четиримата силно подражават на Догановия стил във високопарното нищоказване. Колкото до делата им - не е ясно доколко биха се справили без якия гръб на лидера. Дали Етем щеше да е така решителна в бедствените си и аварийни щения, ако Доган не й бе разчистил терена? Това никой не може да каже. И дали Местановата витиеватост ще е достатъчна, за да консолидира партийните редици, също е загадка. Касим Дал би бил чудесен организатор, но за лидер му липсва размах. Колкото до Росен Владимиров, този изтънчен бюрократ има истински талант за ревностен последовател, но не и за водач. Но независимо от качествата на личността и опита в банкирането, битката за лидерския пост в ДПС ще е безмилостна, тъй като носи сигурни печалби, гарантиран електорат и политическо дълголетие.



А какво ни завещава след себе си царят?



Тройка заместници, всеки от които тегли в своята си посока. Там са перфектният придворен Пламен Панайотов, амбициозният Милен Велчев и псевдобунтарят Николай Свинаров. Първият никога не би приел да замести Величеството от лоялност, а и поради отсъствие на лидерска харизма. Но все пак ще се бори за влияние в партията. Вторият със сигурност не би отказал поста като възможност за "юпизация" на партията. На Свинаров пък му е все тая. Може да е лидер, а може и да не е. Драмата на царедворците, обаче, е другаде. Партията е конструирана изцяло върху харизмата на Симеон, който отмерва с фармацевтична точност баланса на различните интереси и лобита вътре. Без него ще избухне ожесточена междуособна война, която може и да затрие партията. Тъй че и да се намерят лидери, при отсъствието на партия...

При БСП не е така сложно. Там всеки става за лидер, доколкото личността на "Позитано" 20 е без значение. Важни са груповата стратегия и мисъл, колективният орган, общото решение. Когато Първанов си тръгна от БСП, това не предизвика трусове. Същото ще е и със Станишев, и с всеки друг.



Длъжността "лидер" в столетницата е изпълнителска,



за разлика от всички останали партии.

Виж ДСБ е друго нещо. Реши ли Костов да излезе от политиката, с партията му е свършено. Тя няма самостоятелен живот. Също като при Ленин. Само дето той едва ли ще поиска скоро да си тръгне... Не и преди да поотшуми малко тая гълчава за криминалния преход! А дали се казваш Екатерина Михайлова или Веселин Методиев в една тоталитарна партия е без всякакво значение.

Най-зле откъм алтернативни лидери безспорно е СДС. Зад гърба на поизносения син водач Петър Стоянов е блато. И в него се плицикат Иван Сотиров, Иван Колчаков, Стефан Иванов... Ако тези имена не ви говорят нищо, вината не е във вас. В резерва е и бившият премиер Филип Димитров, който напоследък преживява втора политическа младост, но за партиен лидер едва ли биха го избрали. Макар че при тая засуха...

Краткият преглед на кандидат-лидерите показва, че комай по-добре е старите муцуни на прехода да си останат по местата. Че, а са мръднали, а се е сринала цялата партийна система на нова и модерна България. Впрочем градена за тяхна лична потреба.