Прелитащият - заклет и безотговорен пушач, който замалко да бъде забранен от властта и сврян в миша дупка без комин, все пак е настроен поетично и подръпва лежерно лиричната струна. Пълен с поезия е този свят, стига да имаш очи за нея.

"Хей, другарю, ти какво решил си тука?", пита игриво "Дума" на фона на жълт багер, успял да побере цял премиер и началото на нова магистрала. Колегите леко са редактирали оригинала на Смирненски, в който другарят взима решения "с чука" и чак след туй прокарва пътя на римата с "тука". Корекцията на "Дума" е стратегическа - да не вземе пощръклелият електорат да грабне чука...

Например електоралната единица Васил П. за пет пари съжаление не е изразил, че е заплашил с бомба парламента и е принудил униформените да проверяват за взривове всяко храстче, борче и кошче в околността. Бомбаджията чистосърдечно си признал, че бил пиян и мразел БСП ("Труд" - "Среднощен екшън до парламента").

Абе млъкни, бе, пияно нездравоугодно балканско сърце! В САЩ забраняват пушенето дори в пиесите, драматизира "Новинар". За да поставят пиесата "Кой се страхува от Вирджиния Улф", където цялото действие върви с цигари и алкохол, три театъра в Колорадо са завели съдебно дело срещу щата, за да докажат, че пушенето е художествена необходимост в произведението. (Инак зрителят ще се разсейва яко дим.)

Грозната политическа проза обаче боде очите като роза. Отснет с огнестрелно оръжие в ръце, президентът Първанов се мъдри под мъчителното заглавие "Показват висша мода от рибешка кожа в Дортмунд" ("24 часа"). Хей, другарю президент на всички българи, оскърбявате любителите на животните!

Завършваме с поетичен привет от бившия премиер на Македония Любчо Георгиевски. Поемата звучи малко като "как изгубих властта" - обостряме вниманието на другарите управляващи към "Труд", където е представен поетът: "...последната нощ/ ...на моите терени / някой е по-умен от мене/ ...придобивам комплекси/ страхове/ ракове / придобивам язви/ хемороиди / поражението ме мори..."