И на нашата митница сложиха електронен чип! Дойде шеф от столицата, дръпна реч, огледа тоалетните, изяде едно агне и си тръгна. След това дойде инженерът. Още щом го видях - с очила и в джобчето на сакото му химикалки - разбрах: край, в Европа сме.
- Всички плащания на границата ще стават само чрез чип - обясни ни той. - При новата система още на първата бариера на границата шофьорът получава магнитна карта, с която преминава през всичките 7 контролни служби. Картата се свързва със специално устройство и съхранява дължимите такси и глоби. Накрая сумата се плаща в съответния банков клон на граничния пункт, който се намира след работните места на гранични полицаи, митничари, ветеринарни инспектори, служители на "Пътни такси" и други такива. Така през ръцете на чиновниците не минават такси.
С колегите се запрегръщахме, викайки "ура!", а ветеранът Евлоги, бършейки насълзени очи, мълвеше "Доживях, господи!" После изтръгнахме колежката Петрова от питонския захват на колегата Иванов, който все напираше да го пиша нощна смяна с нея, и отново обърнахме внимание на госта.
- Това е много добре - казах му, - обаче проблемът на държавата не са таксите, а подкупите. Въпросът е те да не минават през нашите ръце, ето това ни тежи!
- Нека да направя малка демонстрация ... - предложи инженерът и измъкна от джоба си мъничка кутийка.
С колегите се скупчихме около него, само колегата Евлоги си остана по-встрани, защото, откакто обърка електрическата четка за зъби и минипасатора, друга техника освен автоматичния печат гледа да не пипа.
- Тук влизат електроните, ето тук свободни неутрони си взаимодействат със закона за земното притегляне, а пък това е малък ядрен резонатор, който осигурява трептенията - обясни разбираемо вещото лице, сочейки с върха на химикалка.
- А тази гумичка за какво е? - посочих опасания около кутийката вносен ластик.
- В тази периферия преминаващите през границата ще пъхат външно устройство...
- Какво устройство? - наострихме униформени уши.
Той зарови из джобовете си и измъкна огромен портфейл, пълен с квитанции, сред които скучаеше петдесетолевка. Сгъна я по дължина и я пъхна под ластика, после ми даде всичкото да го разгледам.
- Значи това е външно устройство? - посочих банкнотата.
- На технически език това е външно устройство, което ще подпомага плавното преминаване на границата.
- Обаче и дума не може да става за рушвети, нека да кажем това ясно, господин инженер!
- Вижте, електрониката си е електроника, дори и в България - каза той, бършейки очилата си със сметка за парно.
- Ние сме респектирани! - споделих, връщайки му кутийката.
- Благодаря... - пое я инженерът. - А! Къде е външното устройство?
- Какво външно устройство? - спогледахме се с колегите.
- Което пъхнах под периферията по време на демонстрацията? Много прилича на банкнота от 50 лева!
- Ако го видим, веднага ще ви го върнем - обещах.
- Взели сте го! Върнете ми парите! - проплака той.
Замръзнахме и дори колегата Иванов спря да оглежда ханша на колежката Петрова, а замята с очи мълнии из канцеларията.
- Какви пари? - викнах извън себе си. - Няма да клеветиш! Край на парите на ръка! Вече работим с чипове!
Инженерът провлачи крака към бариерата да монтира кутийката с ластик, а ние с колегите си сипахме по едно конфискувано уиски в чест на придобивката...
Нали митничарче'ата щяха да "контролират" ракийката и казаните?
Ако тряба... дори и на казанчетата за домашно ползуване ще монтираме по един електронен чипс(тип - "проба-грешка-драйф, пардон, drive" ), но нашето не тряба се губи!
Това с ластика - добре!
Но да лъжеш началника си лежерно, пардон, инженерно...позволява се до два пъти.
Редактирано от - OLDMAD на 02/02/2007 г/ 10:59:19
За автора ништяк, конечно, а вот за его семью обидно 
отварям днес подчертието, гледам - бориш се с вятърните мелници. А не бива, те ще си мелят винаги, стига вятърът да духа, я колко са духовити само 
