Евродепутатът Евгени Кирилов (БСП) ще бъде най-високопоставеният наш представител в Европарламента, след като в сряда вечерта бе избран за първи заместник-председател на влиятелната комисия по регионалното развитие. Тя наблюдава изразходването на кохезионните и структурните фондове, на които България ще разчита много, за да повиши равнището на живот в най-изостаналите си региони. Поста трети заместник-председател в същата комисия получи Филиз Хюсменова от ДПС. Същият пост, но в комисията по конституционните въпроси, бе даден на Филип Димитров от СДС.
Европарламентът направи ново разпределение на депутатите в 20-те парламентарни комисии и двете си подкомисии, съобщи на "Сега" неговата пресслужба. Чрез своите 18 евродепутати България ще бъде представена в 11 комисии и една подкомисия. Кристиан Вигенин (БСП) и Станимир Илчев (НДСВ) ще бъдат в комисията по външната политика. Маруся Любчева (БСП) - в комисията по международна търговия и в комисията по бюджетен контрол. Лидия Шулева (НДСВ) - в комисията по икономически и парични въпроси. Нейната съпартийка Христина Христова е в комисията по заетостта и социалните въпроси. Антония Първанова (НДСВ) отива в комисията по околната среда, здравеопазването и безопасността на храните.
В комисията за промишленост, изследвания и енергетика ще имаме двама представители - Филип Димитров и Атанас Папаризов (БСП). Мартин Димитров (СДС), Георги Близнашки (БСП) и Неджми Али (ДПС) ще заседават в комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите, която ще следи ресора на нашата еврокомисарка Меглена Кунева.
В комисията по регионалното развитие освен нашите заместник-председатели ще има и още двама представители - Стефан Софиянски (БНС) и Димитър Стоянов (Атака). Четин Казак (ДПС) избра комисията по земеделие и развитие на селските райони, а Младен Червеняков (БСП) и Константин Димитров (ДСБ) - комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи.
В подкомисията по сигурност и отбрана България ще бъде представена от Евгени Кирилов.
Сценарий за развитието на Европейския съюз :
2007 г. - България и Румъния са приети в ЕС.
2015г. - Хърватия, Македония, Босна и Херцеговина и Турция са приети в ЕС.
2017г. - Албания, Косово и Сърбия са приети в ЕС.
2018г. - За първи път европейска институция назначава румънец на висок пост. Той назначава жена си, цялата рода на жена си, членове на семействата на техните съседи и най-добрите си приятели.
2019г. - Служителите от балканските страни представляват 10% от европейската администрация.
2022г. - Служителите от балканските страни представляват 60% от европейската администрация. Администрацията повишава заплатите тройно, въвежда гъвкаво работно време, южнославянските езици са на трето място сред "езиците на администрацията". Поради стрес 90% от служителите на европейската администрация излизат в отпуск по болест. Най-много заболявания са констатирани в периодите между 15 юни и 15 септември и 15 декември и 15 януари. Болните служители са забелязани в Алпите, Канарските острови и други места, известни като лечебни срещу стрес. Европейският парламент гласува закон, според който бюджетът на ES plashta za лечението на тези болести.
По време на отпуските европейската администрация се движи от стажанти на временни трудови договори.
2025г. - Балканците достигат 90% от администрацията. Македонците
отново отказват да приемат еврото.
2026г. - Високата цена на европейската администрация изисква драстични съкращения. Уволнени са всички белгийски граждани, служители на ЕС. Балканските служители в ES dostigat 99.3% от общия брой.
2027г. - Румъния успешно приключва приватизацията. През 2028г. Сърбия поема председателството на ЕС.
2028г. - През февруари Германия напуска ЕС. Месец по-късно тя е последвана от Франция и Финландия. До края на годината под албанско председателство напускат Великобритания, Белгия, Дания, Швеция, Холандия, Люксембург, Италия, Испания, Португалия, Австрия, Чехия, Литва, Латвия, Естония и Словения. Всички тези държави въвеждат строг визов режим за ЕС.
Редактирано от - Локи на 02/02/2007 г/ 00:54:14