Сбъдна се прогнозата, че България има правен ресурс да се нареди в първата десетка на най-съдените държави в Страсбург. В края на 2005 г. тя бе на 11-о място с 23 присъди, но след като удвои усилията си и скочи на 43 присъди през 2006 г., Европейският съд за правата на човека я удостои с 10-ото (не)престижно място.

Държавата определено се държи като рецидивист и съдиите в Страсбург сигурно се отегчават да й размахват пръст за едни и същи грехове. Българските нарушения на Европейската конвенция за правата на човека са еднообразни и разликата е само в нарастващия им брой - през 2005 г. са били 68, а през 2006 г. - 99. Продължена бе традицията българските власти да



държат в арестите съдени-недосъдени



престъпници, без да знаят какво да ги правят. Нарушаването на правото им на свобода и сигурност по чл. 5 от конвенцията е забелязано миналата година 41 пъти от съда в Страсбург срещу 30 пъти през 2005 г.

Това нарушение е следствие на два други гряха, които отразяват окаяното състояние на българската съдебна система. Като й докарат бандит, особено от по-именитите, тя изпада в парализа и започва да имитира, че го съди, докато бъде позабравен. После го пуска или го вкарва в затвора от немай къде. Само че така държавата се излага на риск да бъде съдена от самите бандити за нарушаване на чл. 6 от конвенцията - право на справедлив съд в разумно време. За разтакаване на делата тя е била осъдена миналата година 16 пъти (през 2005 г. - 8 пъти), а за нарушаване на правото на справедлив съд - 9 пъти (през 2005 г. - 5 пъти). Зад тези числа се крият имена от криминалните хроники с голяма история - фараони, рецидивисти, местни престъпни босове, а също и по-дребни риби.

Има и куриозно нарушаване на правото на справедлив съд в разумно време. Ромка спечели срещу България, защото била съдена прекалено експедитивно, без да й се даде възможност за реална защита. Само 20 минути след началото на процес в пазарджишкия съд тя била призната за виновна, че ударила плесница на полицай. Свидетели били полицаите, присъствали на позорището. Съдът дори не си направил труда да я пита иска ли адвокат, нито пък й позволил да се обади по телефона на роднини. Поведението му струваше на държавата 2000 евро.

За първи път България бе осъдена в Страсбург от журналистка, станала жертва на продължително съдебно преследване заради свои публикации. Бившата репортерка на благоевградския вестник "Струма" Любима Калпачка доказа, че държавата е нарушила човешките й права чрез неоправдано дълъг съдебен тормоз, като дори не си е направила труда да я информира, че е прекратила делата, по които я е съдила. Калпачка получи 4200 евро обезщетение за нематериални щети и за съдебни разноски.

Нарушаването на чл. 6 (общо 25 пъти) не е нищо друго освен



отказ на съда да си върши работата



Неслучайно като стане дума за съд, българите ги втриса, защото знаят, че последното, на което могат да се надяват, е бърза и ефективна справедливост. Това се потвърждава и от големия брой нарушения на чл. 13 - право на ефективни правни средства за защита. През миналата година държавата бе осъдена 10 пъти, защото не е осигурила на гражданите си възможност за такава защита. Нарастването в сравнение с 2005 г. бе 2,5 пъти.

Рязък скок имаше и при нарушаването на чл. 3 - забрана на изтезанията. В сравнение с 2005 г. скокът бе 3,5 пъти - от 2 на 7. Странно е, че когато цяла България основателно се възмущава от нечовешкото отношение срещу българските медици в Либия, самата тя е допускала гавра с арестанти и затворници.

Два и половина пъти е нараснал броят на санкциите заради нарушения на правото на собственост (от 2 на 5). В държава, където ограбването на народа е практикувано като масов спорт още от зората на демокрацията, посегателството върху нечия собственост не е изненада. Миналата година бе забележителна с първото успешно дело на чужд инвеститор срещу България. Държавата бе призната за виновна, че е лишила от справедлив съд и от право на собственост чешката фирма "Злинсат", която през 1997 г. закупи хотела в Горна баня. Няколко месеца след продажбата прокуратурата изгони купувача под предлог, че сделката е неизгодна. Чехите претендират за 2 729 660 долара материални щети и тази година се чака окончателно решение на съда въз основа на експертиза. На първо време те си взеха 2400 евро за съдебните разноски.



Въпросът за обезщетенията



придобива все по-голяма острота, защото от 1998 г. държавата се измъква от делата в Страсбург с тънки глоби, под предлог че жизненото равнище на българите е много ниско и че им стигат малки суми, за да получат удовлетворение за погазени права. Това обяснява защо нито един държавен орган не се е развълнувал досега, че се източва бюджетът заради едни и същи прегрешения на съдебната система. Властта предпочита да плаща и да я кара както си знае. Тук заслужава укор и самият съд в Страсбург, защото санкцията му, която не стряска никого, не играе превантивна роля. От това страда и самият той, защото се задръства от еднообразни дела, които само бавят работата му.

Положението очевидно е започнало да става нетърпимо, щом в началото на тази година за първи път Страсбург се съгласи да отрази в свое решение (по делото на Ерджан Рашид-Роко) оплакването на пловдивския адвокат Михаил Екимджиев, че обезщетенията за българи са много ниски и не отговарят на повишаващото се равнище на живот в страната. Роко си взе 6000 евро от държавата за морални щети и съдебни разноски, но претендираше за над 20 000. Макар и с три влезли в сила присъди, той си е на свобода и затова е чудно защо е трябвало да бъде бит при ареста, че да осъди държавата за нечовешко отношение (чл. 3).

Търпението на страсбургския съд да се занимава с едни и същи нарушения изглежда се изчерпва, защото поиска съвет какво да прави от "Група на мъдреците", която в началото на 2007 г. излезе с



предложение за реформи



Новият председател на съда Жан-Пол Коста съобщи при равносметката за миналата година, че са се насъбрали 90 000 висящи дела (57 000 през 2005 г.). Като се знае, че 90% от жалбите не успяват да прескочат процедурата по допустимост, дори оставащите 9000 дела са непосилни за съда. През 2006 г. той успя да издаде 1560 присъди, което бе нарастване с 40% спрямо 2005 г., и вече е на предела на силите си. "Мъдреците" предложиха да се задейства Протокол №14 за опростяване на процедурата, но той не може да влезе в сила, защото от 46 държави в Съвета на Европа една още бави ратификацията му (Русия). Той би повишил производителността на магистратите с 25%. За целта е необходим нов филтриращ орган, наречен Юридически комитет, който в състав от трима съдии да прави първото пресяване на жалбите. Така съдът би фокусирал вниманието си само върху допустимите оплаквания.

Революционно е предложението повтарящите се дела да бъдат насочени към националните съдилища, които да прилагат пряко в своята практика конвенцията за правата на човека. По принцип това е възможно, както е възможно и прякото прилагане на конституцията, но в съдебната практика се смята за екзотика. Решенията на съда в Страсбург обаче имат силата на прецедентни източници на правото и затова делата, по които вече се е произнесъл, трябва да служат на националните съдилища като основания да издават сходни присъди. За целта те могат да се обръщат за правна помощ към магистратите в Страсбург.

Как обаче да се разчита на националните съдилища, след като точно тяхната мудност е причина за завеждане на една четвърт от делата в европейския съд? Страсбург възнамерява да предложи на вниманието им "пилотна съдебна процедура", която да предотвратява задръстването с повтарящи се дела. Освен това ще бъде насърчавана медиацията на национално равнище или в рамките на Съвета на Европа, за да се постига извънсъдебно решение на колкото може повече дела.

Има обаче и още една възможност, която Групата на мъдреците не сочи поради неудобството да се прибегне до услугите на конкуренцията. Това е



Европейският съд на справедливостта в Люксембург



С присъединяването си към ЕС България мина и под неговата юрисдикция. За разлика от съда в Страсбург той не е специализиран по въпросите на човешките права и се грижи за спазването на цялото законодателство на ЕС, възлизащо на 90 000 страници. Възможно е към тях да се добави до 2009 г. и ревизираната европейска конституция, чийто преамбюл включва хартата на ЕС за правата на човека.

Българите още не знаят, но всеки от тях може да се обръща с оплакване до съда на първа инстанция в Люксембург, ако забележи, че неговата или която и да е държава от ЕС нарушава правилата. За целта обаче жалбоподателите трябва да са пряко засегнати. Освен това е добре предварително да се обръщат за професионален юридически съвет, защото оплакването им може да бъде отхвърлено като недопустимо по някаква процедурна причина. Това може да бъде спънка, защото правната помощ не е безплатна, но има възможност ищецът да бъде подпомогнат финансово.

Решенията на съда са задължителни и засега не е известно Люксембург да е правил компромиси под предлог, че джобът на едни граждани в ЕС е по-тънък отколкото на други. България трябва да си даде сметка, че членството в ЕС може да й излезе скъпо, ако продължи да се отнася небрежно към правилата, под които е сложила подписа си.