|
| Константин Пенчев |
- Г-н Пенчев, как приемате четвъртата поправка в конституцията в частта й за съдебната власт. Текстът за инспектората беше доста спорен...
- Когато коментирам даден нормативен акт, още повече конституцията, за мен има два периода. Преди приемането му са позволени всякакви критични бележки. След това се отнасям към промените с необходимото уважение. Добри или лоши промени, ние трябва да се съобразяваме с тях. Дано идеята за инспектората да излезе добра и да върши работа. И дано намери разумна конкретизация в Закона за съдебната власт. Надявам се, че ще ни поканят да си кажем мнението за него. Това е много важна стъпка в реформата. Неведнъж съм изказвал възраженията си към проекта за нов ЗСВ, който беше внесен в кабинета. Сега очевидно ще има нов вариант. Въпросът е да работи законът. Целта е една - реформа в съдебната власт. Не бива всяка критика към конкретна разпоредба да бъде заклеймявана. "Щом си против, значи си класов враг." Нека този подход да остане в далечното минало. Струва ми се, че напоследък, каквото кажем от съдебната власт, веднага ни отговарят, че ни е страх от реформата и искаме статуквото. Ние искаме реформа.
- И въпреки това избираните от парламента инспектори не оставят ли впечатлението за политическа намеса?
- Мен от това не ме е страх. Избягвам да говоря за баланса между властите и за съмнения от политическа намеса. Веднага ще бъда обвинен, че защитавам статуквото. Аз съм за всичко, което ще доведе до реална реформа в съдебната власт. Не можаха да ме убедят, че този инспекторат ще повиши ефективността на съдебната власт. Дай боже, новият орган да е панацеята, която да реши проблема с реформата.
- А тоталното ограничаване на магистратския имунитет. Магистратите ще могат да бъдат задържани за извършено престъпление, без да се чака разрешение от ВСС.
- Въпросът с имунитета е преекспониран. Дори и в най-мракобесните години на развитие на съдебната система никога имунитетът не е бил пречка за търсене на отговорност. Пречката беше невъзможността да се уволняват магистратите. Винаги е имало възможност магистрат да бъде осъден. Единствената опасност според мен сега е магистратите да бъдат злепоставяни чрез задържането им, което може да направи и полицията.
- Като премахват напълно наказателната ви неприкосновеност, депутатите обществено одобрение ли преследват?
- Последните две поправки в конституцията в частта за съдебната власт са по-скоро израз на трупаното с години негативно отношение на обществото, което рефлектира и върху депутатите. Слушах най-подробно всички заседания, на които се обсъждаха поправките в конституцията. Исках да усетя настроението към съдебната система. То е единно негативно, независимо от политическите разногласия. Не смятам, че е 100% правилно, но е факт. Тези поправки всъщност се правят за хора и явления, които вече ги няма. Няма да конкретизирам.
- Защо толкова дълго време се проточиха дисциплинарните производства срещу висши прокурори, инициирани от главния прокурор, след ревизията в държавното обвинение?
- Производството пред дисциплинарния състав до голяма степен напомня съдебното. Сега в сряда (днес - бел. ред.) ще се разглеждат две уволнения.
- На Ангел Илиев и на Цеко Йорданов. За Йорданов, който беше дясната ръка на Никола Филчев, комисията предлага понижение, а не уволнение.
- ВСС ще бъде изправен пред голямо изпитание и в двата случая. Не смея да прогнозирам какво ще реши. Много добре знаем каква е отговорността, която поемаме. Това не са обикновени дисциплинарни производства.
- Доколкото знам, Йорданов няма да го уволнят заради изтекла давност. Може ли да има давност за уронване престижа на съдебната власт?
- Чел съм предложението за Цеко Йорданов. Не се говори за уронване престижа на съдебната власт. Там се цитират конкретни нарушения и за по-голяма част от тях давността е изтекла. Според мен проблемът е дали ВСС трябва да бъде своеобразен съдебен състав, който да сложи превръзката на очите си и да вземе везната. Или да подходи по друг начин, като кадрови орган.
- Кой е по-добрият подход?
- Не знам. На везните са поставени две неща - дали сме твърдо за реформата, дали трябва да се борим с явления, които съсипаха авторитета на съдебната власт. Но трябва ли да гоним вещици, за да покажем, че искаме да сме чисти. Надявам се да има сериозен дебат. Каквото и решение да вземе ВСС, то трябва да е мотивирано.
- Трябва ли да се търси отговорност и от бившия главен прокурор, за когото обвинители твърдят, че им е оказвал непозволено влияние.
- Ако някой твърди, че има извършено престъпление, си има органи, които да го разследват. Това не е работа на ВСС.
- Да се върнем на новия Закон за съдебната власт. Трябва ли да се запази принципът за всеобщо конкурсно начало?
- Много съм раздвоен. Знаете каква реакция имаше от страна на гилдията за всеобщото конкурсно начало. Във всяка професия голямо значение се отдава на кариерното издигане - да се мотивира съответният човек да работи и да се стреми да повишава качествата си. Конкурсът за административни съдии беше проверка за конкурсното начало. И аз му ставам голям привърженик. Смятам, че е нещо полезно. На определени нива трябва да се запази, не трябва да се отрича изцяло, както в проекта за ЗСВ. Трябва да има и кариерно развитие. Това е и основният въпрос, който трябва да се реши в новия закон. Имаме наредба за атестирането. Но на практика не виждам как би се осъществила идеята на проекта, когато се обяви едно място, желаещите да подават документи и комисията да ги подрежда и предлага за гласуване от ВСС. Това подреждане е сложно. Когато има конкурс с всички резерви и съмнения, подреждането става по бал. Когато няма дори събеседване, тогава ми се струва, че гласуването на ВСС ще е нещо като лотария. Представете си, че за 1 място кандидатстват 100 души, които имат долу-горе еднаква трудова характеристика. Как комисията ще ги подреди за едно място? Не само ще се създаде възможност за субективизъм във ВСС, но и трудно ще се мотивират решенията. Знам, че всички в момента бягат от това административните ръководители да предлагат хора. Аз съм последният, който ще застане зад това право. Но когато административният ръководител предлага, се очертават границите. Той предлага, ВСС отхвърля неподходящата кандидатура. Той не бива да упорства, а да предложи за това място друг.
- Има ли проблем с младшите съдии? Напоследък заради тях в съвета се водят сериозни дебати.
- Ако има врата в съдебния закон в момента, която да позволява назначаването без конкурс, то това са младшите съдии.
- Точно те са минали през тежък двуетапен конкурс...
- Така е. Затова законодателят прие, че от младшо ниво към районно не трябва да има конкурс. Спорът е къде да бъдат назначени без конкурс. ЗСВ не казва в кой район. Когато съм се явил за младши съдия и съм посочил на първо място София, на последно еди кой си съд и балът ми е стигнал само за последното място, няма логика, когато изкарам двете години мандат там, да ме предложат и назначат в София. Не това е искал да каже законодателят, когато е казал, че младшите съдии се назначават за районни без конкурс. Той е имал предвид в съответния съдебен район. Когато балът ми е стигнал за град Х, държавата ми дължи назначаване без конкурс в районен съд в този съдебен район. Това трябва да се запише в ЗСВ и съм говорил с народни представители по този въпрос.
- Защо се бави обявяването на конкурс за Софийския градски съд? В същото време председателят му иска да задържи младшите съдии и следи изтичането на мандата им, докато в районния съд имат голяма нужда от хора.
- Искам да напомня нещо, което не се разбира от ВСС. Законът казва, че съветът обявява конкурсите. Не е казано, че трябва да чакаме благоволението на някой председател, за да си пусне бройката за конкурс. ВСС утвърждава бройките и трябва във всеки момент да знае свободните. Не виждам пречка да обяви конкурс за всички свободни бройки във всички звена и нива в съдебната система. Но инициаторът ще настрои цялата съдебна власт срещу себе си. Въпросът не е обсъждан и няма и да се обсъди.
- След няколко месеца ВСС ще трябва да избере председател на Върховния касационен съд, тъй като 7-годишният мандат на Иван Григоров изтича. Какъв трябва да е той?
- Напоследък се убедих в едно - най-важното за една кандидатура е да е избираема. Консенсусна.
- Политически ли трябва да е изборът или по-скоро да е съдия от кариерата?
- И друг път съм казвал, че тримата големи в Темида са политически фигури. Не партийни. Те осъществяват политика. Най-важно е един ръководител да има визия за развитието на структурата, която ръководи. Видяхме, че ръководителите в съдебната система могат да направят много бели. Дори смея да твърдя, че до голяма степен причините да има нужда от реформа са субективни, породени от неудачни избори.
- Преди дни стана ясно, че ВАС обмисля да сезира КС заради правата на Комисията за защита на конкуренцията . Къде се пресичат ВАС и КЗК?
- Колеги споделиха с мен, че някои страни, които атакуват актове на КЗК по Закона за концесиите и по Закона за обществените поръчки, възразяват, че комисията се явява особена юрисдикция и би могла да изпълнява ролята на първа инстанция в тези производства. Става дума за съмнения на отделни състави, а не за инициатива на целия ВАС. Въпросът е много комплексен. Има решение на КС, че комисията не е особена юрисдикция. Смущенията на колегите обаче бяха, че новите закони придават нови правомощия на тази комисия, които са по-скоро правомощия на съд. Знам, че е имало спор при приемането на ЗОП дали делата на първа инстанция да са подсъдни на административните съдилища. Тогава мотивът е бил, че такива съдилища още няма. В много европейски страни подобни административни органи изчистват споровете, преди да се стигне до съд, но при тях няма конституционна забрана на особените юрисдикции. Освен това КЗК няма структури в цялата страна. Ето защо споровете по-бързо ще се решават в административните съдилища. Мисля, че може да се стигне до законодателна промяна и без сезиране на КС.