Често сделки в България се печелят не по ясни правила, а с куфарчета с пари. Законите го позволяват, затова корумпирани и корумпиращи остават ненаказани. |
Всички антикорупционни изследвания като че ли се взират повече върху това кои са по-подкупни - митничари, полицаи, магистрати или политици. Или колко често се взема рушвет и какви са усещанията за корупция на хората, бизнеса, чиновниците. Основна тема е защо не се разкриват и наказват корупционните практики и нерегламентираните плащания. Изчисляват се и щетите от корупцията, набляга се на световни и национални антикорупционни класации, правят се комисии.
А далеч по-рядко се обръща внимание на основното - законодателството, което създава благоприятна обстановка за корупцията. Именно "дупките" в законите, волно или неволно заложените възможности за заобикалянето на правилата, пораждат корупцията и създават пречки за наказването й. Точно законите дават възможност определени групи чиновници да вземат подкуп - митничари строят палати и никой не им търси отговорност, катаджии карат прескъпи коли и никой не ги пита откъде са им парите, политици купуват апартаменти по 2000 евро квадратния метър с по 1000 лв. заплата. Пак законите създават предпоставки съдебната власт да действа субективно и определени хора и фирми да печелят всички търговски спорове. Самото законодателстване пък често оставя съмнения за
откровен клиентелизъм сред тези, които гласуват законите.
Картината става още по-мрачна, ако се вземе предвид цялата подзаконова база, която допълва корумпиращи закони. В тях има толкова специфични и конкретни изисквания, че в някои случаи направо можеш да прочетеш кой точно трябва да вземе подкупа, за да се реши определен въпрос. Само имената и тарифите ги няма.
През последните 15 години и малката, и средната, и голямата корупция станаха нещо обичайно. Най-страшното е, че хората вече приемат за нормално, че трябва да платят на някой полицай, магистрат или чиновник, за да получат услуга. Плаща се за всичко.
Ето да вземем примера със столичната "Топлофикация". Има арестувани, прокуратурата работи, разкриват се кражби на десетки милиони евро. Може би дори в съда ще влязат дела. Но е съмнително дали ще се стигне до присъда. Защото огромна част от сделките са оформени напълно легално, законно са получавани и комисиони. Всичко това е възможно заради "дупките" в законите.
Или да вземем друг пример - армията, МВР и техните поръчки. Те пък са тайна. По закон само няколко души от политическите ръководства и от висшия офицерски състав могат да знаят за какво става дума - заради някаква имагинерна заплаха за националната сигурност. И
всяка далавера априори става законна
Има няколко закона и стотина подзаконови нормативни актове, чиито автори трябва да бъдат сериозно разследвани. Например - как е възможно Търговският закон да позволява миноритарен собственик с повечко връзки в съда да превземе едно дружество. Или да допуска съществуването на фирми-фантоми, източили милиарди ДДС само за последните 6-7 години.
Или пък законът за обществените поръчки и цялата подзаконова регламентация по темата. Очевидно е, че и този закон, както и предишният - от преди 2004 г., допускат откровени корупционни практики. А в новия вариант те дори са увеличени. Пак се знае кой и как участва, пак печелят "нашите" безотказно, ако пък случайно загубят, законът им дава достатъчно възможности да се върнат в играта. Да не говорим, че четири месеца правителството не намери време да синхронизира два подзаконови нормативни акта за организиране на търгове - Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала и Правилника за прилагане на закона за държавната собственост.
И как в този хаос да няма корупция?
Подобна е ситуацията и при раздаването на пари от фондовете - САПАРД, ФАР и т.н. Наскоро бе огласено изследване как са раздавани по 50 000 евро безвъзмездна помощ на малкия и среден бизнес от фондове. Има си правила, процедури, закони. И от 1444 кандидатствали са одобрени 198. От последните пък 31 не отговарят на част от условията, 16 проекта са с едно и също заглавие, 23 са на свързани лица по смисъла на Търговския закон, а накрая и мъж и жена - съпрузи, взели два проекта, за две фирми, регистрирани на един адрес, които на всичко отгоре не отговарят на условията. И всичко било законно. Това не е ли корупция?
А какво да кажем за закон, който позволява да се прави замяна на апетитни държавни земи и гори по морето и по планинските курорти срещу пущинаци, неструващи и жълти стотинки. И облажилите се са все едни и същи. Имената им трудно могат да бъдат огласени, защото законът се е погрижил и за това - обществото може да научи кой се е уредил само ако въпросната фирма разреши това?! Пак законът позволява и източването на държавния резерв, на банките, на бюджета. И за капак оставя всички, които бръкнаха в кацата с мед, ненаказани.
Има и още нещо притеснително -
никой не изследва корумпиращата сила на законите
и на подзаконовите актове. А уж неправителствени организации, правителствени и парламентарни комисии, прокуратура и МВР обещаха да правят такъв мониторинг. Обикновено всичко опира до някоя и друга критика на закона за обществените поръчки. А от корумпиращи закони и подзаконови актове просто бъка - и за енергетиката, и за държавната собственост, и за общинската собственост, за концесиите, и НПК, и кодекса на труда, и данъчните закони. Накрая виновна за всичко е съдебната власт. Не че отделни нейни представители не четат закона, както дяволът евангелието. И все едни и същи групи от хора, фирми и адвокати печелят делата. Но ако законите бяха простички, кратки и ясни, това нямаше как да се случи.
Да не говорим, че някой нарочно държи да действа прастарият Закон за нормативните актове, който е от 1973 г. В него още има текстове като: "Този закон цели да усъвършенствува подготовката, издаването и прилагането на нормативните актове, за да служи законодателството по-успешно на развитието на социалистическата демокрация и изграждането на зряло социалистическо общество". В него все още съществуват отдавна закрити органи като Държавен съвет, има и изрази като "правила на социалистическия морал" и "Народна република България". Вярно е, че наскоро правителството внесе законопроект, с който тези неща се изчистват, но това е само кръпка, която нищо няма да промени в законодателния процес.
Очевидно е, че трябва тотална смяна на принципите на писане и приемане на закони. В противен случай вече наистина можем да говорим за законодателна корупция. А при нейното наличие борбата с корупцията, която отблизо се следи от ЕК, няма как да е успешна.