Днес руснаците правят всякакви филми. Но през 60-те и 70-те години омагьосваха феновете на различното кино с аскетичните си, семпли откъм визия, но емоционално дълбоки и ехтящи като кладенец творения. Не случайно в Дом на киното премиерата на "Завръщане" е подредена редом с панорама на Тарковски.

Дебютът на режисьора Андрей Звягинцев му спечели наградата от Венеция.

Но "Златният лъв" е малка награда за тази болезнено изчистена притча за бащинството през погледа на детството. След 12-годишно отсъствие (в лагер? в затвор?) мъж, чието име така и не научаваме, се завръща у дома. Синовете му го приемат с недоверие, но той ги повежда на уж риболовен излет, а всъщност - на нещо като военно обучение. Суров, безмълвен и използващ повече юмруци, отколкото думи, бащата е твърдо решен да ги направи мъже.

Историята в "Завръщане" обаче е само върхът на айсберга. В нея се заплитат християнски и митологични мотиви. По средата на филма зрителят вече е стреснат, трогнат, очарован и хипнотизиран. Финалът е неописуем. Класика. Не само руска.