Вчерашната преса е пълна с изказвания на големи хора. Без големите хора ние, малките хора, не би имало какво да четем из вестниците. Щяхме само да сричаме неграмотните табели на Калотина примерно докато един голям малък човек, министър Николай Василев, не сколаса да ги провери и не открие сума ти правописни грешки в тях, според както пише "Новинар". (Цял подвиг е, че такъв учен човек е станал началник на такива неграмотни подчинени, сигурно се е преструвал, докато издрапа.)

Ние сме благодарни. Големите хора затова са големи, че имат по-голям акъл.

Един голям човек, Бойко Борисов, така каза за друг голям човек - Сергей Станишев, в "Стандарт": "Значи, да не плаши гаргите, ами утре да пуска предсрочните избори, да видим кой и как..." (Направо виждаме вече Станишев как отваря вратичката и изборите изпърхват на воля като бели гълъбета, а ние викаме отдолу "Урааа".)

Извод: големите хора пускат избори, малките - бюлетини.

Понеже това замяза на цирк, да развием темата. Бившият голям човек, МВР министърът Богомил Бонев, се изказва загадъчно в "24 часа". За други бивши големи хора, които незнайно защо е снабдил с прякори, намекващи за физически особености: "...Вършим пъклени неща, за да не може партията на джуджето и циганина да мине 4%".

Ха де! Извод: големите хора са така, обичат иносказанието. И си имат капризите. Един още по-бивш голям човек, Тодор Живков, например разпоредил на всички членове на Политбюро да се дават по 1200 лева за храна, а на Цола Драгойчева - 800. Така пише в "Труд". Имал си големият човек причини, ама вече не можем да го попитаме какви.

Извод: Големите хора са принципни.

Друг голям, ама чужденец, Ким Чен Ир, нещо се разсърдил на Япония и забранил японските коли в Северна Корея, пише "Стандарт".

Извод: не сърди големите хора, Японио!

Но най си харесахме големия националист Льо Пен. В "Труд" пише, че бил любил 79 жени.

Извод: на големите им голяма и любовта.