Стамен Стоименов, бивш учител по биология, понастоящем пенсионер, тръгна на митинг. На един централен булевард попадна в огромно задръстване. Между спрелите коли вървяха сърдити хора и яростно викаха "Оставка!" Тия трябва да са нашите, зарадва се Стоименов и попита жена с неясна възраст:

- Извинете, вие от кой пенсионерски съюз сте?

- Моля?! Аз съм естрадна певица...

- Ама това не е ли митингът на пенсионерите?

- Не, този е на поп изпълнителите, недоволни от регламента на "Евровизия" - обясни любезно жената. - За да стигнете до пенсионерския, трябва да пробиете през митинга на транспортните работници, после да свиете покрай митинга на Лекарския съюз и накрая, на двайсет метра от митинга на компаньонките, ще видите протестното шествие на театралните критици...

- Те пък защо протестират?

- Знам ли? Морфов бил казал, че в България няма театрална критика.

- Че то живот няма, те за критиката се хванали.

Един трамвай бе спрял насред улицата, заклещен между блокираните коли. Ватманът играеше сантасе с униформен полицай.

- Извинете, далеч ли е митингът на пенсионерите? - попита Стоименов, останал без сили от дългото ходене.

- Зависи за кой питаш - рече полицаят. - На единия са за повишаване на пенсиите с 40 на сто. На алтернативния искат 10 процента, но със задна дата, а котрамитингът, организиран от Масларова, е за тотално премахване на пенсиите. Хубавото е, че и трите са пред Народното събрание. Сега, като завиеш покрай протеста на гейовете и шествието срещу "Топлофикация", ще видиш митинга на затворниците. На сто метра от тях са твойте хора...

- Че те и затворниците ли са навън? - учуди се Стоименов. - Ега ти държавата...

- Чакайте, чакайте, така не може! - обади се един от организаторите на митинга, снабден с мегафон. - Какъв е тоя презерватив с надпис "За да сте сами"?

- Ние сме от благотворителната акция на Червен кръст в борбата срещу нежеланата бременност.

- Моля, всички бременни да отидат пред служебния вход на парламента. Тук да останат таксиметровите шофьори.

- А ние? - обади се един пенсионер.

- Вие, деденце - вкъщи, на топло, че тук може да те настъпят.

- Ами ние? - обади се млада жена.

- Кои бяхте вие?

- Как кои? Всички, които подкрепят нашите медици в Либия...

- Съжалявам, госпожо, няма ви в списъка. Вие нали носите лентички!

Изведнъж пред очите на пенсионирания учител притъмня. Той забрави за мижавата си пенсийка, заради която бе дошъл да протестира. Изтръгна мегафона от ръцете на сащисания организатор и го доближи до лицето си.

- Не е работата в лентичките, байно! - извика Стоименов. - Щото ако Ботев и Левски носеха лентички "Не сте сами", още щяхме да сме под турско...

- Че ний не сме ли? - обади се някой от тълпата.

- Може и да сме. Но проблемът не е в лентичките, а в това, че не сме единни. Два синода, пет безенесета, осем пенсионерски съюза. И знаете ли кой печели? Ония там - Стоименов посочи парламента. - Отвън са турили за парлама "Съединението прави силата", а вътре се чудят как да ни разединят. Ей затова навремето не успя Априлското въстание. Щото, докато едни шиеха знамето и лееха куршуми, други подписваха тайно съглашение в конака!

...На другия ден Стамен Стоименов подаде документи за таксиметров шофьор.