Като цяло България достига 33% от средното равнище в ЕС. Най-бедни с 25,6% са Северозападният район /областите Видин, Монтана, Враца, Плевен и Ловеч/ и Южният централен район /Пловдив, Пазарджик, Смолян, Кърджали и Хасково/. От тях по-мизерен в ЕС е само Североизточният район в Румъния, който маркира дъното на беднотията в обединена Европа с 23,6%.
Най-проспериращият район в България е Югозападният, в който влиза столицата София. Той постига 49,1% от средното в ЕС ниво. Северният централен /Велико Търново, Габрово, Русе, Търговище и Разград/, Североизточният /Силистра, Добрич, Варна и Шумен/ и Югоизточният район /Бургас, Сливен, Ямбол и Стара Загора/ са съответно с 26,4%, 29,3% и 29,9%. Те са в топ 10 на най-бедните в ЕС.
Общо в класацията на 15-те най-бедни района България заема пет места, а Румъния - седем. В групата има и три полски района.
Изоставащите райони могат да претендират за по-голям дял от регионалните фондове за развитие на ЕС. В групата, която не достига 75% от средното равнище в ЕС, фигурират 70 района. Някои от тях са в богати държави. Такива са всичките отвъдморски територии на Франция (четири), както и по четири района в Италия и Португалия, три в Словакия и по един в Испания, трите балтийски държави и Малта.
За богати се смятат всички, които надхвърлят 125% от средното равнище в ЕС. На първо място е Централен Лондон, който се радва на 303% просперитет. След него са Люксембург (251%) и Брюксел (248%), които са домакини на някои от най-важните институции на ЕС. В целия съюз 46 района попадат в зоната на богатите, от които по осем са в Германия и Великобритания, седем - в Италия, пет - в Холандия, четири - в Австрия, по три - в Белгия и Испания, два - във Финландия, и по един - в Чехия, Ирландия, Франция, Словакия и Швеция.
Целият Евросъюз е разделен на 268 района, съгласно направеното през май 2003 г. териториално деление за нуждите на статистиката. Румъния, с която България бе приета заедно в ЕС на 1 януари 2007 г., е разделена на осем района. Най-проспериращ от тях е Букурещкият район с 64,5% от средното в ЕС ниво.
Според общ доклад на Европейската комисия и Съвета на ЕС, който ще бъде публикуван утре, 16% от населението в съюза преди приемането на България и Румъния живее под прага на бедността. Това означава, че то получават под 60% от средния доход в страната. Диапазонът е от 9-10% в Швеция и Чехия до 21% в Литва и Полша. Този показател разкрива социалните неравенства в различните държави и е индикатор за неспособност на част от населението да се включи напълно в живота на обществото.
Според общ доклад на Европейската комисия и Съвета на ЕС, който ще бъде публикуван утре, 16% от населението в съюза преди приемането на България и Румъния живее под прага на бедността. Това означава, че то получават под 60% от средния доход в страната. Диапазонът е от 9-10% в Швеция и Чехия до 21% в Литва и Полша. Този показател разкрива социалните неравенства в различните държави и е индикатор за неспособност на част от населението да се включи напълно в живота на обществото.
Десетте най-бедни района в ЕС
1. Североизточен, Румъния - 24%
2 . Северозападен, България - 26%
3 . Южен Централен, България - 26%
4. Северен Централен, България - 26%
5. Южен планински, Румъния - 28%
6. Югозападен Олтения, Румъния - 29%
7. Североизточен, България - 29%
8. Югоизточен, България - 30%
9. Югоизточен, Румъния - 31%
10. Северозападен, Румъния - 33%
-----------
Данните показват процент от средното равнище в ЕС по брутен вътрешен продукт на глава от населението и при съпоставима покупателна сила. Под 75% минава линията на бедността.
2 . Северозападен, България - 26%
3 . Южен Централен, България - 26%
4. Северен Централен, България - 26%
5. Южен планински, Румъния - 28%
6. Югозападен Олтения, Румъния - 29%
7. Североизточен, България - 29%
8. Югоизточен, България - 30%
9. Югоизточен, Румъния - 31%
10. Северозападен, Румъния - 33%
-----------
Данните показват процент от средното равнище в ЕС по брутен вътрешен продукт на глава от населението и при съпоставима покупателна сила. Под 75% минава линията на бедността.