Като се разчу, че май ще препродават БТК-то и че тоя там (как се казваше, дето му е мъчно името, Бьорголфсон или нещо такова), бил очаквал да му вземе към 2 милиарда евро, взех да се псувам и да се блъскам по тъпата глава.

Защото, когато министър Василев седна да продава компанията и й поиска 230 милиона евро, можех и аз да ги извадя тия 230 милиона, а освен това имам тука едни скрити 5 евро - щях да ги дам отгоре и щях да му скрия шапката на тоя Бьорголфсон. Да му се не види и работата, ама 230 милиона евро за такова едно нещо като БТК си е направо като в магазин "Всичко за 1 лев"!... Защо не я купих, пък сега да я продам? Близо 9 пъти печалба - кой ти ги дава? И щях да внимавам с договора, та ако нещо държавата туй-онуй, да мога да си я осъдя като един Гад Зееви.

Другото, което се сетих, е дето имахме в училище едно пичлеме. Иванчо, разбира се. Ние тоя Иванчо го бяхме заварили в IV клас, защото го караше за трети ли, за четвърти път ли, вече му никнеха мустаки, но няма значение - друго искам да кажа.

Хич го нямаше по смятане Иванча.

И един ден другарката по смятане му вика, така и така, Иванчо, Иванчоооо! Как смяташ да я караш в тоя живот, като не знаеш колко прави две и две бе, моето момче?!...

И Иванчо знаете ли какво й вика? Сега ще ви кажа какво й вика това копеле...

- Другарко - й вика, - въобще не берете кахър за мен! Я да ви питам - й вика, - ако аз имам 3 ябълки и ги продам и после с паричките си купя 5 ябълки, какво се получава? Пет минус три колко прави?

И другарката му вика, че ПЕТ МИНУС ТРИ ПРАВИ ДВЕ.

- А така!!! - й вика Иванчо. - Видяхте ли сега! Ей с тия ДВА ПРОЦЕНТА ПЕЧАЛБА смятам да живея!...