Оливие Маршал е бившо ченге, понастоящем начинаещ режисьор и сценарист. Макар и кръстен без особено въображение - "Гангстери", - вторият му филм (макар да се е изявявал и като актьор) е съвсем приличен.

След наплива от гангстерски еврокомедии, като известно облекчение идва филм, в който няма нищо комично. Маршал е направил нещо като нискобюджетна френска версия на "Поверително от Ел Ей" - т. е. не се е старал да ретушира тъмните петна в стройните редици на френската полиция, ами си праска история за корупция, изкривено чувство за дълг, насилие, наркотици, алкохол и стриптийз-барове.

Основната причина, която ще привлече зрители към този филм, е присъствието на Ан "Никита" Парийо - позастаряла и тъмнокоса, но все още величествена. Тя е в ролята на проститутка, която уж е забъркана в гангстерска мрежа, но после се оказва боркиня срещу корупцията в участъка. Ришар Анконина пък е в ролята на ченгето под прикритие, което трябва да разобличи лошите. Историята е разказана не съвсем в хронологичен ред, която я прави интересна за следене, макар и изтъркана. Заснет в сиво-синкавата цветова гама - ала Майкъл Ман, "Гангстери" има и много приятен лиричен саундтрак.