На път е да стане нещо невиждано в България - двете големи партии да влязат в изборна надпревара без комплекси.

Досега винаги е било: тежко комплексираното ляво се сражава с не по-малко комплексираното дясно. Впрочем, както и повечето неща в СДС и БСП, и комплексите им бяха противоположни.

"Левият комплекс" беше малоценностно изживяване. От самото начало БКП, по-късно БСП и още по-късно всички разклонения от тази партия заеха поза мълчаливо изслушване на тиради по свой адрес. Поза на "виновен за всичко", поза донякъде на боклукчийско кошче, в което всеки, който не го домързи, може да хвърли каквото си поиска.

Самата структура на "левите оправдания" беше по линиите: 1. "да, но не преувеличавайте" и 2. "да, но ние се променяме".

Наистина от самото начало в "червеното" започнаха да се образуват групи хора, които плахо сочеха, че социализмът не е чак толкова лош. Но те бяха и все още са бойкотирани, осмивани, публично бичувани като неуместни.

В същото време



"левият комплекс" радикално се задълбочаваше



от факта, че никаква конкретна вина не се обсъждаше и впрочем не се обсъжда. Даже възродителният процес например не е отчетливо признат за вина. И тази липса на конкретност изигра солена шега: общото виновностно чувство у левите растеше тъкмо защото конкретна вина не се признаваше! А всеки психиатър ще ви каже, че вината (и свързаните с нея тревога, депресивност) се изживява толкова по-драматично, колкото е по-малко конкретна.

Съвсем



друг характер имаше "десният" или синият комплекс



Тук от самото начало виждаме свръхсебеоценка, граничеща с грандомания, с мания за уникалност.

От самото начало СДС не намери друг модус на себеизживяване извън безусловното превъзнасяне. Те бяха единствените демократи, единствените приятели на Европа и САЩ. Единствените гаранти за всичко прогресивно. И техните лидери бяха най-добрите лидери. А когато ги гонеха - те ги заменяха с още по-най-добри лидери.

Удивително концентриран беше СДС в самохвалството си! Дори очевидните недъзи в "синьо" (да си спомним само провала на Ф. Димитров - политически и икономически) се дължаха не на тях, а на БСП, на КГБ, на ДС, на всичко, но не и на тях. Те не грешаха. Никога.

Съответен беше и речникът, с който се описваха. Там няма некадърници - има само неопитни. Няма корупция - има само изкушения. Няма хулигани и безобразници - има само светци, на които не са им издържали нервите от наглостта комунистическа.



Това вечно сражение



обаче - между грандоманстващите "сини" и депресираните и виновни "червени" - май приключва сега, на тези избори.

СДС е на път да се осъзнае като една от партиите, като едно от нещата в тази страна. Това не става по силата на някакво духовно прераждане, а просто пред лицето на абсолютно сигурното поражение, което сега би им донесла позата на уникалност. И докато ОДС беше просто формула на завършване на отлюспените в "синята" къща, то сегашната СДС ще търси реален съюзник, с когото реално да дели евентуалната власт.

Има ли такъв? Мисля, че да и че той се казва г-н Симеон Кобург-Готски.



Левите също са без комплекси



И терапията, която преживяваха, е чисто практическа. Тази терапия им беше нанесена от СДС.

Говорете с кой да е ляв лидер и вие ще установите, че той искрено, дълбоко и без колебание смята себе си за по-демократичен от сините. (И действително в умението да запушват устата на опонентите си сините с пъти и с пъти прехвърлиха всичко, което след 10 ноември си е позволявала коя да е лява формация.) Левите (мисля, че заслужено) се чувстват и значително по-некорумпирани от "сините". Чувстват се и решително повече политически преследвани: масовите уволнения на социалистите са си факт, докато почти никакви масови уволнения на седесари не е имало в действителност.

Тук впрочем аз изобщо не обсъждам дали това ново самочувствие на левите има основания или не. Това е друг въпрос.

Просто констатирам факта, че новото ляво е без комплекси.

Какви ще бъдат следствията от тези нови душевни състояния на главните герои? Главното следствие е очевидно: това ще бъдат избори с много по-малко истерия и с много повече реални болезнени удари.

И как да е иначе, когато двете противоборстващи страни са вече много по-реалистични.