Колко близо да застанем с човека, с когото говорим, в кой момент да подадем ръка, колко дълго да я задържим, колко силно да я стиснем, какво да бъде изражението ни, кога да седнем, да кръстосаме ли крака - всичко това са елементи от изкуството да владеем езика на тялото, така че то да бъде наш приятел, а не наш враг при доброто общуване. Борбата с вредните навици - чоплене на носа, игра с халката, въртене на кичур коса и пр., е първата стъпка в усвояването на това, което при някои щастливци е дар на природата - умението да правим добро впечатление, да продаваме добре самия себе си.

---------------------------------

След артистите, които са учили актьорско майсторство, и покерджиите, които умеят да издават лъжливи сигнали, най-добре владеят езика на тялото професионалните политици. Когато един политик свали вратовръзката си по време на митинг, това не е просто защото тя му стяга, а защото с този жест казва на народа - аз съм един от вас. Когато бизнесмен свали сакото си по време на преговори, това означава, че е готов дълго да се бори за това, което иска. Ако един бизнесмен или политик свали очилата си и започне да си търка очите, това значи, че е недоволен от партньорите, с които разговаря. Едно почесване може да означава скептично отношение към това, което партньорът казва. Да не говорим, че почесване по лицето почти задължително се съпровожда с гримаса. Да си погледнеш часовника по правило означава, че желаеш срещата да приключи.

Да си представим тогава един бизнесмен, който непрекъснато си търка очите, почесва се и си поглежда часовника - той просто ще прогонва партньорите си вдън гори тилилейски. Следователно правилото е - дори да ви сърби, не се чешете, когато водите важен разговор.

Американски авторитети са на мнение, че при един контакт на живо другата страна ни възприема



55% визуално, 38% вокално и само 7% -



по съдържанието на думите, които произнасяме. Може и съотношението да не е точно такова, а вероятно ни възприемат дори олфактивно (по миризмата, хайде, нека бъде парфюмът). Американците вероятно са прави, че непоклатимото първо впечатление се създава в първите секунди на контакта, когато влизаш, подаваш ръка и започваш да говориш. "Вашите думи казват история, вашето тяло казва цялата история", твърдят специалисти от САЩ, които вземат твърде високи хонорари, за да преподават приблизително това, което четете в тази рубрика. Техните напътствия са свързани със стойката (задължително изправена, в никакъв случай прегърбена), с израза (ентусиазиран, дори ако сте в лошо настроение). Съветват ни да се държим така, сякаш това, което най-много ни се иска на света, е да се намираме именно в този офис, в който сме, и да разговаряме именно с този клиент, прекрачил прага преди малко.

Очният контакт е първото оръжие, което използваме. Установяването на очния контакт трябва да смаже като с масло прехода към произнасянето на първите думи. По време на разговора очният контакт трябва да се запази, без, разбира се, да гледаме втренчено събеседника си. Избягването на погледа на партньора не само прави лошо впечатление, но създава впечатление за неискреност, за стремеж да скриете от него нещо.



Погрижете се да виждат очите ви



Ако очилата ви са с много дебели или тъмни стъкла, сменете ги. Професионалните търговци ги съветват да се откажат от очилата в полза на контактните лещи.

Много важна е усмивката. Ако не обсъждате въпроси на живот и смърт, усмихвайте се колкото се може повече. Смята се, че човек изглежда по-добре, когато се усмихва.

Жестикулацията може много да ви помогне, ако я владеете добре. С ръцете подчертавайте понятия като размер, форма, посока, описание на динамика. Имайте подходящ жест за подчертаване на оценката ви за качество, надеждност. Тренирайте пред огледалото, ако сте неуверен в себе си.

Наклонът на тялото на седналия може да бъде разчетен по следния начин - ако човек е приведен напред, той активно приема. Това е моментът да му се поиска отстъпка, да се договорите. Ако човек е изпънат назад, това значи, че той слуша и проявява интерес, но няма нагласа да приеме, да се съгласи. Особено важен е наклонът към другия, ако стоите на една маса, един до друг или един срещу друг. Той помага да се скъси разстоянието, да се създаде впечатление за стремеж към по-голяма близост, вместо враждебност.

Научете се да кимате, ако нямате този навик. Когато слушате някого, кимането в знак на съгласие задължително ще го предразположи и той ще ви каже повече неща, отколкото първоначално е имал намерение. Някои автори направо твърдят, че мъжете, които кимат с глава,



имат по-голям успех с жените



Реагирайте адекватно на разказа, смейте се на смешните места, изразявайте печал при тъжните.

Изключително вреден навик е периодичното прочистване на гласа. То се тълкува като израз на несигурност, даже на страх. Много е трудно този навик да бъде преодолян.

Сред най-разпространените вредни навици са гризането на химикалка, хапенето на ноктите, люлеенето на стола, барабаненето с пръсти по масата, цъкането с химикалка, въртенето на верижка около показалеца - с всичко това всеки трябва да се пребори. Оправянето на прическата в най-различните форми - с отмятане на кичур със замах на главата, с подухване нагоре и други - са твърде неприятни за околните. Свръхнедопустими вредни навици са чистенето на зъби с клечка, почистването на носа с пръст, опипването на различни части на тялото. Почти задължително вредните навици се тълкуват от околните като признаци за несигурност.

Други жестове обаче създават благоприятното впечатление на увереност и на доверие - кимането с глава, разгръщането на ръцете с отворени длани, ръцете върху бедрата при седнало положение, скръстените ръце в скута. Кръстосаните ръце на гърдите обаче се превеждат като знак на подозрителност и желание да се запази дистанцията.

Ръкуването е важен момент при общуването. В различните държави се ръкуват различно силно, различно често и различно дълго. В много страни в черна Африка (където езикът е суахили) ръкуването е цял ритуал, като ръката се хваща по няколко различни начина - цяла гимнастика, която продължава понякога минута-две. В Русия се ръкуват "крепко" и стискайки дланта, разтърсват цялата ръка от рамото надолу. В Европа и в САЩ ръкуването представлява еднократно стисване на дланта. За американците силното ръкостискане е предназначено да изрази жизненост и енергичност, но за европейците това не е от значение. Желателно е да се съобразявате с местните обичаи. Навсякъде правилата на ръкуването са, най-общо казано,



по-старшият да подаде ръка на по-младшия,



или по-старият - на по-младия. Не е желателно да задържате дълго ръката при ръкостискане - това е старомоден маниер, а и много хора се дразнят от това. Ако сте служител по продажбите и работата ви е да посрещате клиенти, подавайте ръка, като едновременно с това се представяте и предлагате услугите си.

Докосването е много сложна тема. Съвсем естествено - не можем да си позволим да потупваме всекиго по гърба, да го сръгваме с лакът, да прехвърляме ръка през рамото му - за това е нужна по-голяма близост в отношенията. Когато решите да докоснете някого, впрегнете си "сенсорите", за да прецените дискретно неговата (нейната) реакция. Напълно е възможно да констатирате, че реакцията на докосването е негативна (положителна). Направете си изводи.

Значителен интерес представлява темата може ли една дама да кръстоса крак връз крак. Консервативното становище е, че това не бива да се прави в никакъв случай. Една ретроспекция на всички фотографии на кралски семейства показва, че дамите със синя кръв никога не кръстосват крак връз крак. При сядане краката на дамата са събрани в коленете, сгънати са под прав или леко остър ъгъл, като е допустимо да бъдат кръстосани ниско при глезените. До ден-днешен в официална среда е най-малкото необичайно да видим дами, които кръстосват крака при бедрото. Това би могло да се тълкува в смисъл, че те се стремят да подчертаят своите форми. В неформална обстановка обаче, например при излет или спорт, същите дами са свободни да кръстосват крака както обичат.

Всъщност в официална обстановка не се препоръчва и на господата да кръстосват крак, а в някои страни в Африка и Азия това направо е недопустимо. В Европа, когато джентълменът кръстоса крака, обикновено това е израз на неконформизъм, на свойско държане.

Българските политици не са толкова големи майстори на езика на тялото, колкото Ширак, Шрьодер, Блеър, Клинтън, но напредват. Най-много съзнателни усилия да се самоусъвършенства прави президентът Петър Стоянов.