Като зави онази нощ зад ъгъла, човекът тутакси видя момичето: стоеше прислонено до някаква мръсна тухлена стена, а в краката й зърна изтърбушен, навит на руло и тръшнат на плочника стар дюшек, и едно радио. Погледна я под око, погледна и дюшека и радиото, после пак нея... и - като си помисли иронично, че тука май има голяма трагедия - сви рамене и отмина небрежно нататък по стъмнената улица, по която далеч напред и далеч назад не се виждаше жива душа.

На другия ъгъл обаче спря за миг, взря се разсеяно в часовника и изведнъж сви недоверчиво устни: внезапно си беше дал сметка, че е страшно късно. И си рече, че на онова непознато момиче там сигурно наистина му се е случило нещо и че кой знае какво ще прави тя оттук насетне в тази глуха и студена нощ малко преди Коледа. Продължи уж да крачи надолу по изровения тамошен тротоар, само че по едно време засрамено си помисли, че е бил длъжен да спре и поне да я попита дали не може да й помогне с нещо. Не че можеше. Помисли си също така, че всичко може да й се случи в тази пустош, в този стар и скандалджийски краен квартал, където постоянно нещо се случваше и където бродеха всякакви типове, неукротими побойници и какви ли не хулигани, чиято последна грижа беше да се правят на кавалери; после, като се разколебаваше все повече и повече, човекът спря до един друг порутен зид, извади цигара и додето щракаше ядосано със запалката, извърна се да погледне крадешком към оня ъгъл.

Нищо не се виждаше.

Самотна лампа блестеше синкаво в тънката отровна мъглица и човекът, поглеждайки си повторно часовника, си помисли още по-объркано, че е срамота. Срамота, майка му стара, изруга той, направо срамота!

Рече си така, после плю и изведнъж закрачи назад.

И като бързаше решително обратно по тротоара, той продължаваше да се ругае и да си мисли, че само приказваме големите приказки, че уж човек за човека бил не знам си какво си и не знам си що си, а пък ето на - подминаваме чуждото нещастие, без да ни е еня и хич даже не ни и мигва окото. Мислеше си така и гневно се кореше, че е направо за убиване, дето толкова време въобще се е чудел да се връща ли или да не се връща. После си преповтори и потрети какво ще я попита, как изобщо ще я заговори и какво точно ще й каже; как първо на първо ще я предупреди, че, така и така, малката, имайте предвид, че аз съм един женен мъж, бързам, понеже жена ми ме чака в къщи, и да не вземете сега пък да си помислите не знам си какво си.

---каре-----

...така и така, малката, имайте предвид, че аз съм един женен мъж, бързам, понеже жена ми ме чака в къщи, и да не вземете сега пък да си помислите не знам си какво си.

--------

Момичето си беше още там.

Облегнато на голите тухли, сгушено в съсипаното си кожено яке, самотно и умислено, то дори не го погледна, когато той се върна при нея, тъй че човекът приближи бързо и попита:

- Някакви проблеми ли имате?

Каза тъй и веднага се ядоса сам на себе си, че я пита прекалено тъй някак си строго и войнствено, и че сега тя един Господ знае за какъв ще го вземе...

Момичето обаче го изгледа равнодушно и, не щеш ли, отсече глухо:

- Що не си ебеш майката бе, педераст.

Човекът се стъписа.

Озърна се слисан и после рече разколебано:

- Ааа... - рече, - ама вие чакате ли някого или какво?

- Да - отряза повторно тя, - тъй че айде еби си майката!

И в същия миг човекът ясно видя една непоносима омраза отвъд тъмната сянка на очите й.

И като си помисли, че тя го лъже и че никого не чака с този дюшек в краката си и с това идиотско радио, той много се ядоса и измърмори студено:

- Ами извинявайте за безпокойството тогава и хайде лека нощ.

Миг преди да си тръгне оттам, човекът отново си помисли, че момичето го лъже. После обаче пак зърна онази ненавист в очите й, а най-подир, когато тя му обърна злобно гръб, той също сви рамене и пое припряно към къщи.

Крачеше с досада и без да се обръща повече; само кой знае защо перна цигарата някъде напред в тъмното. Видя как искриците се разпиляха и утихнаха завинаги в мрака, а той самият се сви дълбоко в яката си и неочаквано процеди:

- Глупак.