Мистико-религиозната тематика е ужасно модна. То не бяха "Стигмата", "Краят на дните", "Деветата порта". Да се смята обаче, че "Догма" е от тази поредицата идиотски трилъри, е дълбоко погрешно.

Кевин Смит не е много известен у нас, но малцината щастливци, които са гледали на видео предишните му филми "Продавачи" и "Да преследваш Ейми", все доволни са останали. Без да харчи големи бюджети, той впечатлява с бляскавите си диалози и остроумни ситуации. В "Догма" е събрал и впечатляващ актьорски състав. Бен Афлек и Мат Деймън, коИто от "Добрият Уил Хънтинг" са си като задник и гащи, играят дует паднали ангели, които се чудят как да се върнат в рая, сеейки смърт. Салма Хайек, както и в "От здрач до зори" танцува на пилон, само че тук е самата Муза. Линда Фиорентино изненадващо разбира, че е последната потомка на Господ. А докато героите спорят дали Той е негър, мъж или жена, в ролята Му се явява без думи певицата Аланис Морисет. Репликите й обаче изговаря Алън Рикман, щото Нейният глас не бил за простосмъртни. Самият сценарист и режисьор Кевин Смит, макар да се е скатал от надписите и да не си е дал нито една реплика, играе една от главните роли - на немия Боб.

Въпреки очевидната липса на ясна сюжетна линия и еретичния подход към библейските завети, с редки изключения филмът изглежда напълно смислено. А още по-добре звучи - силата на Смит винаги е била в острия като бръснач диалог. И, разбира се, в безкрайно многото пародии и препратки към други филми. Колкото повече сте гледали, толкова по-голямо е удоволствието.

"Такава ирония и в рая не знаем", признава между другото един от героите на "Догма". Това изказване важи в голяма степен за самия филм. "Догма" разчупва догмите като клечки за зъби. Не толкова в религията, колкото в Холивуд. Режисьорът Смит всъщност е вярващ, което личи и от филма, нищо че наглед богохулства.