Ал Пачино и Камерън Диас определено не застават пред камерата на Оливър Стоун всяка неделя. Ето защо филмът е любопитен за гледане. Вярно, че е за американски футбол - странен и необясним за финия европейски вкус кървав спорт. Стоун обаче, слава богу, е приключил с политическите филми за Виетнам и за US президенти. "Всяка една неделя" прилича по атмосфера и режисьорски хватки на "Убийци по рождение".

Същото свръхенергично действие, същото отсъствие на мярка, изобилстващо насилие, черно-бели втори планове с философски внушения, ефектно издевателство над ушите и очите на зрителя. Присъщата на Стоун грандомания тук е в апогея си.

Филмът е близо 3 часа (от които тукашните дистрибутори милостиво са ни спестили половин). Само монтажистите са четирима. Саундтракът е шумна смес от рап, техно и метъл. Пачино, чийто стържещ като шкурка глас тук непрекъснато е на кота "крясък", играе треньор западащ футболен тим. Диас е собственичката на някога славния отбор.

Освен двамата титуляри, на екрана дефилират Денис Куейд, Джеймс Уудс, Матю Модайн, Ел Ел Куул Джей, Ан-Маргрет, Лорън Холи, Елизабет Бъркли, Чарлтън Хестън и самият Стоун в епизодична роля на спортен коментатор. Дори неизвестният Джейми Фокс, в ролята на чернокожата звезда от резервната скамейка, са го изкарали да прилича на Уил Смит и като него да пее песнички.

Останалото са подробности, но красноречиви - като например отхвръкналото на терена око от противников играч, което лекарите прибират в найлонова торбичка.