Още в първите пет минути "Спокойното езеро" става доста неспокойно: хищник с неустановена самоличност отхапва наполовина (долната) провинциален водолаз, докато местният шериф нагъва кифли.

"Спокойното езеро" е филм, който сте гледали толкова много пъти, че спокойно би могъл да се опише само с елементи от други такива. Той е "Челюсти" минус Спилбърг и усещането за трилър, "Анаконда" миинус заобленостите на Дженифър Лопес, "Годзила" без пречупения като клечка кибрит "Импайър Стейс Билдинг" и "Синята бездна" минус здравословния черен хумор.

В "Спокойното езеро" плуват приятното миньонче Бриджит от рода Фонда ("Терористката", "Неомъжена бяла жена"), Бил Пулман ("Изгубената магистрала", "Денят на независимостта") и разкошно комичният Оливър Плат като смахнат професор. Има и едно приятно намигване в сюжета, от което ще разберете защо крокодилът е наедрял толкова и защо накрая се оказват повече от един.

Филмът е заснет доста нескопосано от Стив Майнър, режисирал предимно продължения на хоръри. Но въпреки че водното чудовище е дело на 4-кратния носител на "Оскар" за ефекти Стан Уинстън, "Спокойното езеро" е евтин представител на жанра, в който размерът има значение.