---с друг шрифт----

"Страните с пазарна икономика, както и страните в преход от Средна Европа имат значително предимство по отношение на разхода на енергия за единица продукция. Не би могло да се очаква българската икономика да бъде конкурентоспособна, след като изразходва 10 пъти повече енергия, отколкото западноевропейската, и два до три пъти повече от средноевропейските. Още по-тревожно е, че докато при всички други страни е налице устойчива тенденция към намаляване, българската икономика продължава да се колебае около достигнатите най-високи стойности."

------------

Енергийна стратегия на Република България, приета от Народното събрание през 2002 година



-----"В периода 1990-2003 г. делът на електроенергията, произведена от ВЕИ, спрямо общото производство на електроенергия варира от 4% (1994 г.) до 7.5% (1998 г.) в зависимост от влажността на съответната година. За 2003 г. делът на електроенергията, произведена от ВЕИ, е бил около 7%, т. е. не се наблюдава трайна тенденция за увеличаване. В тези условия не може да се прогнозира, че без значителни промени в провежданата политика през следващите няколко години ще настъпи значително нарастване на този дял."

----------

Национална дългосрочна програма за насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници 2005-2015 г.



--------

"Делът на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в България до 2020 г. може да нарасне до 10% при поставена от ЕС обвързваща цел 20%. Това каза в неделя вицепремиерът и външен министър Ивайло Калфин, който изтъкна, че България е в трудна позиция, тъй като въвеждането на алтернативни енергийни източници е скъпо, а освен това консумацията на енергия у нас расте и не може да се компенсира само с възобновяеми източници. В момента между 6 и 8% от енергията в България се произвежда от ВЕИ, уточни министър Калфин.

Той обясни пред БНР, че Европейският съвет е приел една по-гъвкава формула, в която 20-те процента останаха обвързваща цел, но средно за целия ЕС, като всяка отделна страна членка ще определи свои национални цели в дискусии в Еврокомисията.

"При всички случаи при България ще бъде една доста напрегната програма. Очаква се и бизнесът да се заинтересува повече, да се направи един пакет и от държавни помощи, подпомагане на изграждането на алтернативни източници", каза министър Калфин.

---------

"Медиапул", 13 март 2007 г.



Възможно е да се напълни цяла страница от вестника с цитати в този смисъл. Подбрах точно тези три, защото са типични и обобщаващи.



Какво ни казват те?



Първо, в България се харчи от 3 до 10 пъти повече енергия на единица продукция от нормалното за Европа и това е трайно състояние, което не показва тенденция за промяна.

Второ, в България се използват твърде малко възобновяеми енергийни източници, като продължаваме да разчитаме на ядрено гориво, природен газ и петрол, всичките вносни, както и на местните лигнитни въглища, които създават екологични проблеми.

Трето, България не възнамерява да променя драстично политиката си по отношение на енергоизточниците и отсега обявява, че до 2020 г. ще изпълни само наполовина европейските цели за използване на възобновяеми енергийни източници.



Какво прави междувременно българското правителство?



Първо, започва строеж на нова атомна централа, която ще гори вносно ядрено гориво. Второ, подписва нов договор с "Газпром" за внос на повече природен газ до 2030 г. Трето, стимулира изграждането на нови мощности на лигнитни въглища в "Марица-изток".

Аргументацията на правителството за това, че не можем сериозно да намалим разхода на енергия и да увеличим използването на възобновяеми енергоизточници, е, че било много скъпо.

В аргументацията на правителството, че трябва да се изграждат нова ядрена централа, нови лигнитни централи и да се внася повече природен газ, не се споменава, че това ще е още по-скъпо упражнение.

Държавата има пари да гарантира инвестициите за АЕЦ "Белене", държавата има пари да гарантира изпълнението на договора с "Газпром", държавата има пари да гарантира изкупуването на тока от новите мощности в Мариците, но на държавата й е скъпо да гарантира инвестициите в енергийна ефективност и възобновяеми енергоизточници.

Защо? Защото основанията за тази политика на днешното българско правителство не са нито технологически, нито финансови, нито енергийни. Те са сто процента политически.

Единичните мегапроекти не могат да се развиват без пряката намеса, участие, въздействие на министри, депутати, висши чиновници. Така властта се концентрира, упражнява се и се осребрява лесно.

Хилядите минипроекти за повишаване на енергийната ефективност и за изграждане на вятърни централи, ВЕЦ-ове, биодизелни инсталации, слънчеви панели са част от функционирането на свободната пазарна икономика и тяхното евентуално подпомагане от държавата означава властниците сами да се откажат от свои мощни лостове на въздействие върху живота на хората.

Тази политика е модерна версия на практиката на "реалния" социализъм да се затварят местните фурни и мандри, а хлябът и сиренето да се карат на село от хлебо- и млекозавода в града. За да са благодарни хората, че Партията им "дава" хляб и сирене.

Модерно социаллиберално управление ли?!