28 Октомври 2005 23:45

А, боклуци имало не само в София. Я прочетете вечно актуалния Динчо Дебелянов. Сякаш го е писал за изборите в столицата:
*
Само ние хич нехаем
със оръфаний балтон,
само ний не щем да знаем,
че в червения салон

разни планове се сплитат
зарад нов за нас ярем...
Патовете там се ритат,
ний, "магаретата", мрем!
*
(Дебелянов, Д. Съч. в 2 т. Т. 1. С., 1968, с. 164)

29 Октомври 2005 20:15

Поздравления за наградата"Гео Милев"!
Поздравления и за тези стихове!
За поета, който ме разплака с едно стихотворение в залата на Драматичен театър "Гео Милев".
И моля ви, спрете да ни занимавате поне за един ден с боклуците и изборите, София не е България!
Хората в провинцията живеят много по-трудно, но никого не занимават с проблемите си. Просто работят, живеят и стихове пишат, тъй както умеят.
Извинявам се, ако обиждам някого, но ми писна, не очаквах и тук да се спомене замърсената дума "избори". Приятна вечер!

29 Октомври 2005 20:23

Butterfly,

От кой хербарий се обаждаш?

29 Октомври 2005 22:18

Ах, ах, ах, Архимане, смях, смях, смях... Пак ти казвам, форумът няма да е същият ако ви няма вас двамата с Мирандо, къде се губи той още, та не се е обадил и таз събота?...Що се отнася до автора, когото наричаш “боклук”, любопитен съм да видя твои стихове...

29 Октомври 2005 22:28

Спасов ден, долових необяснима ирония.
Не смятах да пиша този път, просто стиховете не ме докоснаха.
Можеш да приемеш и това за мнение, мнение само на читател.

Редактирано от - Miranda на 29/10/2005 г/ 22:29:47

29 Октомври 2005 23:01

Архиман,
кацнах на едно цвете, някой го откъсна и го превърна в хербарий, какво толкова те засяга теб.
Бях някъде по света. Може да е тежко, но пак е по-добре от тук. Само че колкото и да е зле в нашата мила страна, идва денят, в който трябва да се върнем. Домът си е дом, дори изоставен, мръсен и занемарен.
Както се пее в една чуждестранна песен:


Върти се светът, върти се
в безкрайното пространство
с любови току - що родени,
с любови току - що приключили,
с радостта и болката
на хората като мен.


Един свят
само сега в теб се оглеждам,
в тишината ти се загубвам
и разбирам, че съм нищо в сравнение с теб.


Светът
не се спира даже за миг,
нощта следва деня
и Денят ще дойде.

30 Октомври 2005 01:01

За съжаление ние самите правим Булгаристан да е "изоставен, мръсен и занемарен." Не съм и помислял да емигрирам. Който иска и може да прокопса, ще го направи и тук.
+
Цял ден четох спомените на Петър Берон "Живот ли бе да го опишеш" в два тома, 2003-2004. Невероятно четиво - едновременно ередурано и колоритно, с приключенски нюанс. Щях да умра от смях при четене на абсурдите, сполетяли го в Северна Корея или в Централна Африка.