:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 430,310,223
Активни 70
Страници 9,759
За един ден 1,302,066
ПОЕЗИЯ

Стар сюжет

Архив "Сега"
МАРШ

Дори да ти съдират задницата,
дори да ти разплакват мамицата,
бъди, Душа, ти доблестна и смела!

Последното, което вижда
хвърленият в кладенеца,
е светлина във края на тунела!

МАДРИГАЛ
На Иван Арнаудов

Пред очите ми клошар и клошарка
се усмихваха един другиму весело.

Не от солидарност вехтошарска.
Или от общи кооперативни интереси.

Просто беше им заедно радостно.
Бяха млади, красиви, божествени...

А бездомните кучета лаеха яростно.
И придаваха на пейзажа нещо човешко!

ЕПИКРИЗА

Често чувам оттук и оттам:
Лудна народът - говори си сам!

Само че аз причината знам,
знам защо си говори сам:

не защото е луд -
няма друг начин да бъде чут!

АПОСТРОФ

Все пак е неприятност,
че след живота тук
по всяка вероятност
не ще последва друг.
Валери Петров

Не знам кога е писан
чаровният куплет.
Ала ми идва мисъл,
че туй е стар сюжет.

И свиркам си ухилен,
че днешния ни хал,
макар и пряко сили,
все пак съм доживял,

когато е приятност,
че след живота тук
по всяка вероятност
не ще последва друг!


ИДАЛГО

На Георги Нашев

Чакат ни луди и храбри делници.
Литературата е борба за живот!
Сядай
и напиши един "Дон Кихот".
Все ще намериш за спонсори
няколко вятърни мелници!

СОЦИАЛНА ДЪРЖАВА

От алчност е съдбата ни нелека!

Какво му трябва
всъщност на човека -
на социално силен и на слаб?

Една яхта и парче хляб!

ЗА РЕФЕРЕНДУМИТЕ

Защо управниците ни
веднъж поне не пожелаха вот?!

Причината е проста и горчива:

Не вярват на народ,
избрал управници такива!

Рашко Стойков - визитка

Рашко Стойков е роден в Стара Загора през 1935 г. Завършва филология. Работил е като уредник на къщата-музей "Гео Милев" в родния си град. После дълги години ръководи забавната редакция на БНТ. Пише сценарии за телевизионни постановки. Автор е на 7 книги с лирика и сатира. Стиховете му са превеждани на 10 езика. През 2000 г. става носител на наградата на Съюза на българските писатели за цялостно творчество. Наскоро получи и наградата "Гео Милев".
7
829
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
7
 Видими 
28 Октомври 2005 23:45
А, боклуци имало не само в София. Я прочетете вечно актуалния Динчо Дебелянов. Сякаш го е писал за изборите в столицата:
*
Само ние хич нехаем
със оръфаний балтон,
само ний не щем да знаем,
че в червения салон

разни планове се сплитат
зарад нов за нас ярем...
Патовете там се ритат,
ний, "магаретата", мрем!
*
(Дебелянов, Д. Съч. в 2 т. Т. 1. С., 1968, с. 164)



29 Октомври 2005 20:15
Поздравления за наградата"Гео Милев"!
Поздравления и за тези стихове!
За поета, който ме разплака с едно стихотворение в залата на Драматичен театър "Гео Милев".
И моля ви, спрете да ни занимавате поне за един ден с боклуците и изборите, София не е България!
Хората в провинцията живеят много по-трудно, но никого не занимават с проблемите си. Просто работят, живеят и стихове пишат, тъй както умеят.
Извинявам се, ако обиждам някого, но ми писна, не очаквах и тук да се спомене замърсената дума "избори". Приятна вечер!
29 Октомври 2005 20:23
Butterfly,

От кой хербарий се обаждаш?
29 Октомври 2005 22:18
Ах, ах, ах, Архимане, смях, смях, смях... Пак ти казвам, форумът няма да е същият ако ви няма вас двамата с Мирандо, къде се губи той още, та не се е обадил и таз събота?...Що се отнася до автора, когото наричаш “боклук”, любопитен съм да видя твои стихове...
29 Октомври 2005 22:28
Спасов ден, долових необяснима ирония.
Не смятах да пиша този път, просто стиховете не ме докоснаха.
Можеш да приемеш и това за мнение, мнение само на читател.

Редактирано от - Miranda на 29/10/2005 г/ 22:29:47

29 Октомври 2005 23:01
Архиман,
кацнах на едно цвете, някой го откъсна и го превърна в хербарий, какво толкова те засяга теб.
Бях някъде по света. Може да е тежко, но пак е по-добре от тук. Само че колкото и да е зле в нашата мила страна, идва денят, в който трябва да се върнем. Домът си е дом, дори изоставен, мръсен и занемарен.
Както се пее в една чуждестранна песен:


Върти се светът, върти се
в безкрайното пространство
с любови току - що родени,
с любови току - що приключили,
с радостта и болката
на хората като мен.


Един свят
само сега в теб се оглеждам,
в тишината ти се загубвам
и разбирам, че съм нищо в сравнение с теб.


Светът
не се спира даже за миг,
нощта следва деня
и Денят ще дойде.



30 Октомври 2005 01:01
За съжаление ние самите правим Булгаристан да е "изоставен, мръсен и занемарен." Не съм и помислял да емигрирам. Който иска и може да прокопса, ще го направи и тук.
+
Цял ден четох спомените на Петър Берон "Живот ли бе да го опишеш" в два тома, 2003-2004. Невероятно четиво - едновременно ередурано и колоритно, с приключенски нюанс. Щях да умра от смях при четене на абсурдите, сполетяли го в Северна Корея или в Централна Африка.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД