Много по-лесно ми е да я измисля.
Тя е изходът от самата мен.
И може би вход за някъде.
Тя е всичко - което не съм.
И което ми харесва.
Особено името й.
Често и честно съжалявам,
че не се казвам Христина -
без да имам някакво обяснение.
Христина не се страхува от нищо.
Например:
Да носи светлозелена жилетка от 2 лв.
Прилича й на поле;
Пола от 1 лв. -
която се спуска ужасно царствено;
И гуменки от дънков плат за 0.70 ст. -
купени на килограм;
Гривните й обаче са безплатни -
лично производство от мъниста и
копчета;
А чантата й подари една приятелка.
Преди години.
Но Христина се привързва към чанти;
И не се бои да признае,
че има комплекс за малоценност.
Както и комплект от 12 големи,
12 средни и 12 малки разочарования.
Досущ - колкото приборите за гости.
Много ми е лесно да я измисля.
Тя е изходът от самата мен.
И може би вход за някъде.
Около Христина въздухът е чист.
Както сред вишнева градина -
която ще описвам по-нататък.
Но засега толкова.
2. НАСЛЕДСТВО ОТ ЕДИН ГЪЛЪБ
Христина винаги разказва
обикновените неща
необикновено.
Обикновено не й вярват.
Но тя не обръща внимание.
Няма време да се променя.
А и не иска да е подобна
на съседката,
колежката,
аптекарката,
инкасаторката -
които се мяркат наоколо
като образци
на реалния реализъм.
Ако срещнете Христина,
е възможно да ви разкаже,
че е получила наследство -
от гълъб; перваз на прозореца
и пейзажа отсреща.
Такава е тя.
"Чувствам се като луПа" -
обича да казва.
В края на краищата
човек е което се чувства.
Вера Балева - визитка
Вера Балева е завършила библиотекознание и информационни технологии. Автор е на стихосбирките "Мравка" (1993), "Алиби за безсъние" (1993) и "Някъде вън от живота" (1999). Печелила е различни отличия от участието си в литературни конкурси. Живее и работи в София.