1. ОКОЛО ХРИСТИНА ВЪЗДУХЪТ Е ЧИСТ



Много по-лесно ми е да я измисля.

Тя е изходът от самата мен.

И може би вход за някъде.



Тя е всичко - което не съм.

И което ми харесва.

Особено името й.

Често и честно съжалявам,

че не се казвам Христина -

без да имам някакво обяснение.



Христина не се страхува от нищо.

Например:

Да носи светлозелена жилетка от 2 лв.

Прилича й на поле;

Пола от 1 лв. -

която се спуска ужасно царствено;

И гуменки от дънков плат за 0.70 ст. -

купени на килограм;



Гривните й обаче са безплатни -

лично производство от мъниста и

копчета;

А чантата й подари една приятелка.

Преди години.

Но Христина се привързва към чанти;



И не се бои да признае,

че има комплекс за малоценност.

Както и комплект от 12 големи,

12 средни и 12 малки разочарования.

Досущ - колкото приборите за гости.

Много ми е лесно да я измисля.

Тя е изходът от самата мен.

И може би вход за някъде.



Около Христина въздухът е чист.

Както сред вишнева градина -

която ще описвам по-нататък.

Но засега толкова.



2. НАСЛЕДСТВО ОТ ЕДИН ГЪЛЪБ



Христина винаги разказва

обикновените неща

необикновено.



Обикновено не й вярват.

Но тя не обръща внимание.



Няма време да се променя.

А и не иска да е подобна

на съседката,

колежката,

аптекарката,

инкасаторката -

които се мяркат наоколо

като образци

на реалния реализъм.



Ако срещнете Христина,

е възможно да ви разкаже,

че е получила наследство -

от гълъб; перваз на прозореца

и пейзажа отсреща.



Такава е тя.

"Чувствам се като луПа" -

обича да казва.



В края на краищата

човек е което се чувства.