дотолкова небрежен към живота си
никога вече друг такъв
дето знае езика на птиците на тревите
разговаря със вятъра него единствено слуша
каквото и да му говорим не разбира изобщо думите ни
вдига рамене и отминава
никога вече друг такъв никога такова маскирано дете
навлякло за поредния маскен бал суха брадясала кожа
никога вече друг такъв
приклекнал върху хоризонта да засажда корени в небето
никога вече друг такъв
обитаващ единствено днес и за вчера и утре забравил
никога вече друг такъв
дето ей така със щракване на пръсти само
можеше да ни накара да повярваме
едновременно в мига и вечността
никога вече друг такъв
никога вече роса върху утринна ябълка
никога вече друг такъв
боже къде е реброто ми
къде змията и ябълката боже мой
къде е къде е дъхът ти
и каза той напук на премълчанията божии
си искам живота
нахлу насред самотния въздух изтръгна го и си го взе
после го заметна като мантия погледна ни и ни отмина
и някъде далеч напред сега единствено петите му пришляпват
и стъпките му вдигат прах по друма
и взима вятърът прахта
да преразказва и да препредава
си искам живота каза той
напук на всички тези дето иззад келявите зъби си го стискаха
си искам живота ама не тоя живот
дето движи чарковете в костната машина
си искам живота дето фучи и фърка
дето в сърцевината на камъка боботи
дето с лястовича ножица крои
от небето ризата за моята невеста
дето нашите очи в глухарчето въздига
дето ни сродява с всичко тук със слънцето
и със сестриците звездици тропосани по черния брокат
ала също и със пясъчното гущерче с щурчето
дето привечер припява срещу есента
и нищо в гласа му не подсказва кога ще умре
с дървената гъба си го искам
с въздуха самотен
си искам живота
каза той
получи го като погача
седна край някакъв каменен зид
и започна да рони трохи
рони ги дълго рони ги
докато се изрони живота му
та да е сигурен че ще стигнат
поне до другата трева
после въздъхна повдигна глава
върза си небето като кърпа
усмихна се детински глътка отпи
от забравената си чаша
и думите долетяха цял писукащ орляк
и изкълваха трохите
и изкълваха трохите
чувате ли
всички трохи изкълваха
и излетяха където си искат
Едвин Сугарев - визитка
Едвин Сугарев е роден през 1953 г. в София. Завършил е българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Бил е посланик в Монголия и Индия, сега е главен редактор на в. "Литературен вестник". Издал е над 20 книги с поезия, проза, публицистика и критика, между които: "Българският експресионизъм", "Хайку от Камен бряг", "Родина"... Лауреат е на различни награди и отличия. По-долното стихотворение е част от стихосбирка, която Сугарев подготвя в чест на починалия Биньо Иванов.