Създаден в началото на миналия век от писателя Джонстън Маккъли, Зоро не само е първият маскиран герой в американската литература, но и е претърпял повече филмови превъплъщения от всеки друг. Дори от Джеймс Бонд. Към днешна дата са петдесетина, като най-известното на българския зрител беше оня стар филм от 70-те с Ален Делон.

Краят на века донесе срив на популярността му, защото черната пелерина и маска бяха надянати от далеч по-млад и темпераментен секссимвол - Антонио Бандерас. С компетентната подкрепа на сър Антъни Хопкинс и изгряващата тогава Катрин Зита Джоунс, "Маската на Зоро" се превърна в един от големите касови хитове на 90-те. Режисьор бе Мартин Кембъл, който има много общо и със споменатия агент 007 - малко преди това е приключил работа по "Златното око" (а сега ще снима "Казино Роял").

Чакането на продължението се проточи цели 7 години, но за сметка на това получаваме абсолютно всички компоненти от първия филм, с изключение на геройски загиналия герой на Хопкинс. Бандерас и Зита Джоунс отново влизат в ролите на Зоро и хубавата Елена, а Кембъл застава повторно зад камерата.

Да бяха помислили и за сценарист. Докато ни занимават с проблемите на брака в семейство Де ла Вега, всичко е наред. Но когато се налага Зоро да се бори със заговора на перфиден френски граф срещу присъединяването на Калифорния към САЩ - лошо. Натрапчивият великоамерикански елемент кулминира в масово развяване на флагчета със звездички на финала. Хореографията на бойните сцени е много по-сложна, отколкото в първата част, а пироефектите чувствително по-шумни, но брилянтният диалог и страстта между двамата титуляри са се позагубили по трасето. Свеж момент е включването на 10-годишно мексиканче - което не е знаело и дума английски - в ролята на Зоровия син.

Иначе наглед в "Легендата за Зоро" всичко си е същото - красиви актьори, звън на шпаги, тропот на конски копита и развяващи се кринолини. Кембъл ги разбира тия работи. В момента, в който Зоро застане на задните крака на коня си върху препускащия из прерията влак, сме склонни да простим дори обидния сценарий. Все пак това е приключенски екшън, не е Достоевски!

Няма го обаче онова усещане за старомодна патетика, което караше зрителите на "Маската на Зоро" да възкликват: ех, такива филми вече не се правят...