злобеят ...
Най-скъпата скамейка
Вто, 2007-07-24 09:46
Голямата поляризация на заплатите залага поредния скандал в ЦСКА
ЦСКА направи поредната си мащабна лятна селекция. Така както приляга на големите клубове. Около тях винаги трябва да е интересно, да има интриги, скандали и преплитане на различни интереси.
За разлика от ситуацията на "Герена", където обстановката е толкова отегчителна и не може да развълнува никого, то на "Армията" оставиха зад гърба си поредното бурно трансферно лято, изпълнено с много динамика, напрежение и PR акции от страна президента Александър Томов.
Ако не друго, на бившия вицепремиер не може да му се отрече едно - знае как да си прави реклама. Той свиква фотографите да го снимат при всяко от посещенията му в ДЮШ, иска показност дори когато раздава премии на децата, не пропуска да се щракне до новите попълнения и да обяснява колко скъпи са те и какви усилия е положил, за да ги доведе на "Армията" в конкуренцията на "редица големи клубове". Няма лошо.
Така се прави, щом искаш да си на първите страници на вестниците. Сега въпросът е доколко гръмката селекция на ЦСКА ще даде резултат в игрови и финансов аспект. Никак не е изключено и на двата фронта клубът да претърпи провал. Изобщо не е сигурно, че новите попълнения ще повишат кой знае колко класата на ЦСКА.
Не виждам с какво един Амунике може да се превърне в ключова фигура за "червените", която да играе равномерно през целя сезон. Абсолютно убеден съм, че бързоногото нигерийче ще търси да се скрие в най-близкия храст около стадион "Цар Самуил" в Петрич още след третата минута, когато вече Георги Петров ще го е "респектирал" с прецизна "хирургическа намеса".
Амунике безспорно притежава отличен дрибъл, има и добър удар, но тези качества за стадионите в Петрич, Дупница и Сандански няма да му свършат работа, защото засега той дава индикации, че преди всичко е страхлив футболист, който бяга от единоборствата.
В тази връзка нигериецът трябва да е доволен, че Миньор (Перник) все още не се е завърнал в "А група. Дълбоко се съмнявам, че този футболист ще направи силни мачове за ЦСКА в провинцията. Това, което показва засега Амунике, води само към един извод - той е играч за домакински срещи. И то срещу по-слаби противници. Често казано, първите мачове на Жоао Паоло Брито с ЦСКА бяха далеч по-впечатляващи от тези на нигериеца.
Но да оставим Брито, на този етап Амунике не показва, че между него и сънародника му Удоджи има кой знае каква разлика. И двамата са много бързи и технични и не обичат да подават. Амунике обаче има по-отработен удар и играе с по-голямо самочувствие и настроение. Разминаването е предимно в заплатите, където Кевин бие 6 пъти Удоджи.
Що се отнася до твърдата резерва на Насионал (Мадейра) Зе Руи, той засега демонстрира с една идея по-добра игра от Амунике. Така стигаме и до Хосе Луис Гарсес. Пристигането на Ел Пистолеро в ЦСКА може би бе най-шумният трансфер, извършван от български клуб, след сделката с Лима и Соуса.
Панамският национал засега с нищо не показва, че е по-добър от Георги Чиликов. Напротив, бившият голмайстор на Левски засега категорично е без конкуренция за титулярното място на върха на атаката и всички приказки, че не се знае кой ще играе, звучат смешно.
Ако сезонът стартира утре, отборът трябва да започва от Чиликов и Велизар Димитров. Проблемът на бургазлията е само един - психологически. Ако той успее да се пребори с комплексите, които имаше в Левски, за него няма да представлява никаква трудност да спечели голмайсторския приз в първенството.
Много е вероятно доста от новите попълнения в един момент да останат на пейката. Резерви могат да са окажат Неи, Зе Руи, Гарсес и Ландзаат. Като към тях прибавим и Оливер Ковачевич, то в един момент ЦСКА може да държи на пейката футболисти с месечна заплата от общо 75 000 евро, което ще е без прецедент в историята на българския футбол.
Нестабилна обстановка в клуба ще възникне именно в случай че новите не оправдаят парите си, което неминуемо ще доведе до напрежение сред играчите. Защото не е нормално българските футболисти, за които съм почти сигурен, че ще носят ЦСКА на гърба си и през този сезон, да взимат в пъти по-малко от чужденци, които с нищо не ги превъзхождат. Но това си е проблем на Стойчо Младенов и на ръководството.
Поне не го показват в изминалите контролни срещи. Друг възлов момент, който ще определи доколко селекцията е рентабилна, е финансовият. Тук стигаме до въпроса дали новите попълнения един ден ще върнат на клуба направените за тях разходи.
Нещо, което по традиция в ЦСКА не се случва. Примерите са много - Цаха, Аянда, Лео Лима, Соуса, Агналдо, Чарас, Матия Матко, Тиаго Силва, Мутавджич... От всички тези футболисти клубът е на колосална загуба. И нещо друго, Томов постоянно повтаря как ЦСКА е ориентирал селекцията си към играчи до 25-годишна възраст.
Бързата справка обаче показва, че в тази възрастова граница попадат само Амунике и Вуядинович. Между другото черногорецът с нищо не е по-добър от Иван Иванов. Томов или не знае на колко години са Гарсас, Неи, Ландзаат, Чиликов, За Руи и Тодор Янчев, или се опитва да ги подмлади.
Определено Стойчо Младенов ще има много сложна задача през новия сезон. От една страна, той трябва тепърва да гради нов отбор, а, от друга, да запази добър микроклимат в съблекалнята. А при тази рязка поляризация на заплатите ще е доста трудно да не възникнат конфликти. Особено ако новите не докажат, че са с класа над българските футболисти в отбора.
Пламен Пиндраков, в. "Меридиан мач"