Открили са неизвестната сила, именуваща се Ламбда в уравненията на Айнщайн!
След като създава красивите уравнения на гравитационното поле през 1915 г., по-късно ги „загрозява" с добавянето на космологичния или Л-член. За което горчиво съжалява. Първо, това го лишава от шанса да предскаже разширяването на Вселената. Второ, допълнителният член води до множество нелепости, поради което става известен като „нелепият Айнщайнов множител", който не е достоен за една толкова изящна и мощна теория, каквато е общата теория на относителността. Окуражени от великия човек, повечето учени са склонни да разглеждат Л-члена като толкова отблъскващ, колкото е силата, която той описва. Защо да прибавяме допълнителен член към и без това сложна система от уравнения? С него само се увеличава броят на възможните космологични модели и се затруднява интерпретацията на астрономичните наблюдения.
Има и още една причина, поради която учените биха предпочели Л да е равен на нула. Космологичните наблюдения ограничават големината на Л до много малка стойност, а Л-силата е извънредно слаба, с порядъци по-слаба от всичко друго. Много физици мечтаят различните природни сили - гравитация, електромагнетизъм и ядрени сили - един ден да се обединят в единна полева теория от вида на тази, която Айнщайн упорито търси през последните си години. Едва ли подобна теория ще предскаже сила, която е толкова по-слаба от останалите.
В тази насока Стивън Хокинг предлага остроумен аргумент. За да оценим количествено Л-силата, трябва да я сравним с нещо. Удобно е това да става посредством разстоянието, на което силата започва да се проявява. Тя е пренебрежима на разстояния, по-малки от няколко милиарда светлинни години. Колкото по-слаба е тази сила, толкова по-голямо е разстоянието, на което тя се проявява. Ако е нулева, разстоянието е безкрайно. Можем също да сравняваме с познатата електромагнитна сила, но в този случай нещата са точно обратни. Докато Л-силата расте с разстоянието, електромагнитната сила намалява с разстоянието, така че мярка за нейния радиус на действие е разстоянието, отвъд което тя става пренебрежимо малка.
Космологичният член практически не се проявява в плътния ранен стадий на вселената, защото тази сила е много малка на близки разстояния. Обаче с разширяването на вселената отблъскването се засилва и в резултат започва да противодейства на нормалното гравитационно привличане. Точно както нормалната гравитация действа като спирачка върху разширяването, така и Л-членът действа като ускорител, каращ вселената да се разширява по-бързо. Отначало спирачният ефект преобладава, така че темпото на разширяване спада, но с разрастването на вселената конкуренцията между двете сили става все по-равностойна. В крайна сметка се стига до етап, в който двете сили взаимно се неутрализират и вселената се колебае дали да се ускорява или да се забавя. В резултат тя започва да се разширява с почти равномерна скорост. Все пак тази фаза на „равномерен ход" не може да продължава безкрайно, защото в крайна сметка отблъскването ще надделее. Бавно, но сигурно вселената започва да се ускорява при своето разширяване и Л-силата все повече расте. Така че ситуацията, която е била в близост до големия взрив, ще се преобърне, като гравитационното привличане ще намалява, а ще доминира отблъскването. В резултат вселената продължава завинаги да се разширява и с ускоряващо се темпо става все по-голяма.
По същество космологичната константа действа като друга форма на тъмна материя, допълваща масата на вселената. Несъмнено съществува и определено количество „обикновена" тъмна материя, но вече не е нужно да приемаме, че поне 90 процента от космическия материал се намира в неизвестна невидима форма. Напълно възможно е това да са само 10 процента, с което константата на Хъбъл би се увеличила до близо 80, а съответно възрастта на вселената да е 16 милиарда години.
Учените да оценят възможностите на наличния си "инструментариум"... Дописката жълтее ... 
От такива "дописки" не може да се разбере ни контекст на публикацията , ни дори с две думи - извода... А това е майсторлъка на специализираната журналистика - с две думи да обясни популярно един научен въпрос. Така че и от мен един голям 
Наистина ли праисторическият човек е дошъл в Европа от Балканите? 
