|
05 Октомври 2007 09:09
Драмата с Тулуза - ново усещане в армейската ценностна система
Благодарим ти, ЦСКА
Автор: ЕФРЕМ ДИМИТРОВ2007-10-04
Червените усетиха жестоката разлика на няколко мига. Урокът бе най-вече по етика
Тъй като съм привърженик на хедонистичния принцип (простичко казано - забавлението) и намирам всяко задълбаване за варварски акт, бих посъветвал ЦСКА да не приема отпадането от Тулуза като настъпването на Апокалипсиса. Вярно, че е съкрушително е да убият мечтите ти в последната секунда, нечовешки жестоко е тялом и духом вече да си в Рая и изведнъж земята под теб да се продъни, за да те погълне огнената паст на ада. И отгоре на всичко светотатството се извършва в Меката на родения да побеждава и царува, в сърцето на целунатия от Бога клуб.
Голяма работа, че имаше ентусиазъм, желание и самоотверженост. Всъщност колко жалко наистина за проявения дух, красивото, вълнуващо червено море и лъчите на армейската еуфория. Колко много значат понякога 2-3 секунди! Ако всичко беше приключило няколко мига по-рано, червената България щеше да се чувства господар на Европа, Велизар най-сетне щеше да е получил най-великия си мач, армейският дух щеше да се е пробудил, а Стария континент щеше да трепери от тежките стъпки на възкръсналия гигант, който в кръстоносния си поход дири полагащото му се признание и успехи.
Но за съжаление – не би.
Сега в „Армията” трябва да се оправят с бодливите дребнички истини на маргиналната ни реалност. Че в крайна сметка срещу Тулуза справедливостта взе своята дан, макар и по твърде нехуманен начин. Че с антифутбола на ЦСКА, подхранван с неизчерпамия арсенал от български номера – лежане, велизарки, симулации, бавене, ритане, блъскане, че с този манталитет в настоящата конюнктура на футболна Европа – толкова. Че Стойчо Младенов е първичен мотиватор без аргументи в тактиката и без ресурсите, необходими за изграждане на отбор. Доказателство – два мача срещу Тулуза завършиха без голово положение за армейците. В тези условия дори и очевидно посредствен тим като френския изглежда като гранд, който си взема полагащото и на финала си тръгва като победител от недотам цивилизованата ни действителност.
ЦСКА не се вслуша в предупрежденията, че поетият път води към Ада и Провидението намери за необходимо спешно да се намесва. С мачове като в Благоевград, с нагласата да се взривиш всеки мач и да убиеш футбола в името на резултата – червените си заслужиха съдбата. Мисля, че случилото се на „Армията” всъщност бе най-вече урок по етика.
И в този смисъл най-належаща е преоценката на отношението ни към футбола, изковаване на нов морал и нагласа към шоуто, каквото представлява най-популярната игра по останалите точки на Европа.
Преосмислянето ще стопира „организацията” и ще позволи автентичното състезание. Ще превърне „озверяването” в нормално спортно съперничество и ще придаде ново значение както на успеха, така и на загубата.
Например видно е, че в България не може да се създаде атмосфера за футболен мач. Абсолютни самоделки на патриотарството са митовете за врящите котели, които карали съперника да примира в противоречива смесица от страх, благоговение и респект. По-скоро хората от Запад са възпитани и на поредния, наврян под носа, микрофон, настояващ за „коментар на прекрасната публика”, отговарят в рамките на приличието. Истината е, че картината по стадионите ни е станала твърде битова и разпокъсана (всъщност кога ли не е била, но се отдалечаваме все повече) и не може да се сравнява с феериите по повечето стадиони на Стария континент.
Нахвърлям тези щрихи, тъй като не е късно за ЦСКА да превърне поражението от Тулуза в победа. Позитивното дори е, че и червените поне веднъж усетиха как се е чувствал Левски срещу Антверпен, да кажем. Ново усещане и нов мотив тяхната ценностна система, нов повод за промяна.
Страхувам се обаче, че урокът няма да бъде научен и всичко това няма да вкара ЦСКА в правия път. Напротив – озверяването ще е невиждано и историята не помни, което ни предстои. И все пак...
Благодарим ти, ЦСКА, че ни показа към какво не бива да се връщаме. Никога.
|
, май е все едно 
?
, ако това е въможно де...
да ми дава оценки...
.
