Костов няма да си ходи от лидерския пост в ДСБ, камо ли да напусне политиката, нито ще влиза в дясно съглашателство в парламента. Юруков може и да направи своя група в столичната община, но може и да се откаже. Може и да си сътрудничи с Бойко Борисов, но може и да го играе твърдо (това е малко вероятно). Обещава да създава идеология, а не да я сменя, странно - никой не му вярва. Може би защото извън това словосъчетание няма нищо конкретно. Генералът-кмет е амбициран да стъпи здраво на десния тепих, обаче някои не го приемат като десен. Иска марката и електората, обаче леко се дистанцира от идеята да събере в едно Командира и новия лидер на СДС. Пък и няма нужда -



време е за доказване, не за фрапе



И въпреки тая нерадостна картина от родната дясна действителност, мантрата "дясното е нужно" още действа.

Кметските избори дадоха поредното доказателство, че гражданите са петимни за друго извън тройнокоалиционното управление. Но изборът им е ограничен между твърдоглавието на вкаменелостта Костов и зализаните зигзаци на Пламен Юруков. И, разбира се, новия политически персонаж Бойко Борисов, чиито сигнали са доста разнопосочни. Страхотен избор!

Най-предвидим от тримата е, разбира се, Костов. При него винаги има много черно и по-малко бяло, но нюансите са изключени. Най-големият компромис, който може да направи със себе си, е да постигне едно полуединство за вота, колкото да не загуби всичко. След което се връща в нормалното си състояние - да взема желаното за действително. Който иска да го напуска, който иска да го заплюва. Затова напълно в реда на нещата е сегашното му обещание да не слиза от лидерството в ДСБ за нищо на света и да не прави обща група с когото и да било, ако ще процентите му подкрепа да минат под нулата. Иначе ще предаде себе си.

Пламен Юруков търсеше алтернативна реалност между клиентелизма, кариеризма и обикновения профанизъм в СДС, но толкова много се замота в собствената си политическа реализация, че и на него вече му е трудно да се оправи в ситуацията. Лупингите между ДПС, ГЕРБ, Костов и кой ли още не родиха собствения му каламбур, че Бойко



Борисов е десен, но партията му - не



Или другото му творение - сините застават зад депесарския Хасан Азис в Кърджали срещу всички от анти-ДПС коалицията. И последващото обяснение, че ония в Националния съвет нещо са полудели, сякаш той лети в паралелен свят. А този нескопосан опит за съюз с Бойко под условие? Костов може и да излезе прав, че сините в СОС ще играят с Борисов срещу ДСБ. Проблемът при новопоявилите се политици като Юруков е, че могат да сменят посоката със същата сръчност, с която сменят прическата си.

Странно ли е тогава, че генерал Бойко успя да нахълта в сградата на "Московска" 33 още на първия тур? Ако има нещо странно, то е, че го направи с толкова малко над 50-те процента при тая разпердушинена десница и левица. Не напразно неформалът на ГЕРБ предпочита да се нарича десен. Там има хляб, натам го тика западният вятър. Колкото и парадоксално да е,



дясното продължава да е на мода



Само че за Борисов е важно да го покори. И тук му е проблемът, защото десните граждани отдавна са престанали да се отъждествяват с лидерите си. Те ги компрометират като нормални хора. Оценката, която дават по избори, е 2% за Костов, малко повече за Юруков, другите се разтварят като капка вода в чаша мастика. В тая мътилка Бойко попада под графата: "още недоказал непригодността си".

А Борисов обаче иска всичко - от марката СДС до национализма на "Атака". И между другото да отвори очите на Станишевия електорат и да удари по Доган. Държи да стъпи здраво на тепиха, обаче противникът да не е като Скалата. А да е разконцентриран, неуравновесен и да търси своя спасител, а не оня с ъперкъта.

На кметските избори инстинктът за самосъхранение на Костов и Юруков присветна, макар и в крайна самоотбрана. Колко неискрени са били и двамата, се разбра веднага след края на вота. Очевидно е, че няма как да извършат тайнството на обединението. Въпросът е каква е ролята на Бойко Борисов. Ако се съди по действията му на изборите, когато предпочете да извади свои хора срещу тези на СДС и ДСБ, желанието му е да бъде единственият опозиционер и лидер, който може да спаси всеки, повярвал в силите му. На него, не на друг. Другите са просто фон за мускулестата му фигура.