В Европа и днес има журналисти, които са заплашвани и дори пращани в затвора само защото си вършат работата. Лица, които дават информация на медиите за злоупотреба с власт или корупция, се излагат на риск да бъдат уволнени или да им се случи нещо още по-лошо. Подобни тенденции подкопават демокрацията и трябва да бъдат пресичани чрез медийна политика, твърдо базирана върху правата на човека и принципа за свобода на словото.

Задачата на журналистиката не е да доставя удоволствие на хората на властта, нито да бъде говорител на правителствата. Медиите имат една важна роля и тя е да бъдат "обществен страж", който информира гражданите за процесите в обществото, включително и за събитията, които



могат да смутят спокойствието на властници и богаташи



Европейският съд за правата на човека в Страсбург постанови, че свободата на словото трябва да включва и разпространението на информация, която "засяга, шокира или смущава". Това е важно уточнение, което подчертава, че медиите могат да бъдат полемични. (1)

Това не означава, че свободата няма ограничения. Пропагандата на омраза, подбуждането към насилие, разпространяването на детска порнография не са позволени. Европейската конвенция за правата на човека уточнява, че държавата може да въвежда ограничения, за да защити например националната сигурност и обществената безопасност. (2)

Обхватът на тези изключения обаче трябва да бъде определен от закон и да бъде тълкуван в тесен смисъл. Трябва да бъде ясно, че критичните публикации са позволени, включително и по отношение на властите и частните компании, а също и спрямо отделни политици и бизнесмени.

Обжалванията срещу лишаването от свобода на журналисти се отнасят до онези, които са наказани само защото са публикували критични или предизвикващи възражения материали. В тази сфера голям проблем е, че клеветата продължава да бъде криминализирана в някои части на Европа. Има закони, които обявяват за престъпление публикуването на истински или фалшиви факти, както и на мнения, които засягат лица и подкопават репутацията им.

Представителят на ОССЕ за свободата на медиите Миклош Харащи препоръча посегателствата срещу "честта и достойнството" да бъдат декриминализирани и да се прехвърлят в компетенцията на гражданските съдилища. Самото съществуване на текстове в наказателните кодекси срещу клеветата биха могли да служат за



сплашване на журналистите



и да предизвикат нежелана автоцензура. Съгласен съм с това мнение.

Нов доклад в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа предлага повече да не се налага наказание лишаване от свобода заради клевета. Освен това той настоява публичните лица да нямат по-голяма защита от клевета в сравнение с обикновените граждани. (3)

Всъщност вече е установено, че пределите на критиката могат да бъдат по-широки спрямо политиците, и те трябва да приемат, че думите и действията им са изложени на по-строго наблюдение както от журналистите, така и от широката общественост. (4)

Тази дискусия е от особена важност и би трябвало да включва ролята на



механизмите за саморегулация на медиите



Има насърчителни резултати в страни, където представители на медиите са приели етични кодекси и са изработили свои специални процедури за прилагане на професионалните стандарти - например чрез прессъвети и омбудсмани по печата. Така медиите показват по-голяма зрелост, обществото получава по-добра защита срещу злоупотреби, а правото на отговор се засилва.

Декриминализацията на клеветата и засилването на механизмите за саморегулация не могат да пазят медиите от завеждането на граждански искове. Споменатият доклад в ПАСЕ посочва опасността от много големи вреди за обществото, които не са пропорционални на реалните щети от клеветата. Отправянето на такива искове срещу отделни журналисти може да има смразяващ ефект върху техните колеги.

Някои страни са въвели системата на отговорни редактори, при която съдебната отговорност е ограничена в ясно дефинирани ръководни структури на медията - обикновено това са издателят и главният редактор. Така отговорността отива там, където принадлежи поначало, и се защитават журналистите от риска да плащат обезщетения.

Друг жалон в базираната върху човешките права медийна политика е гарантирането на



закрила на източниците на информация



Журналистите трябва да са свободни да получават информация - включително и анонимна, от всекиго - включително и от правителствени служители. Това право трябва да залегне в националното законодателство: никой не бива да прави разследване на източниците на журналистическа информация. Дори съдиите не бива да имат властта да заставят медиите да разкриват своите поверителни източници.

Съдът в Страсбург постанови, че закрилата на журналистическите източници е едно от главните условия за свободата на печата и че заповедта за разкриване на източник не може да има оправдание, освен ако не произтича от доминиращ обществен интерес. (5) Фактически всяко демократично общество трябва да се съгласи със съществуването на "изобличители" (whistle blowers - англ.), - защото те са предпазният клапан срещу злоупотребата с власт както в държавния, така и в частния сектор.

През последните години някои от най-изявените разследващи журналисти не само установиха, че източниците им са сплашени да мълчат, но и самите те станаха прицел на поръчкови убийства: Анна Политковская в Русия, Хрант Динк в Турция, Георгий Гонгадзе в Украйна и Елмар Хюсеинов в Азербайджан. Не бива да се жалят сили за залавяне и изправяне на съд не само на физическите убийци, но също и на поръчителите.

Подобни отвратителни престъпления могат да направят журналистите по-предпазливи и да предизвикат автоцензура. Затова правителствата трябва да покажат по-енергично, че са готови да закрилят свободата на медиите не само на думи, но и чрез конкретни действия. Незабавната стъпка трябва да бъде освобождаването на журналисти, хвърлени в затвора само заради това, че са си вършели работата, и да се наложи мораториум върху законите, които криминализират клеветата.

______________

(1) Хендисайд срещу Обединеното кралство, присъда от 7.12.1976; § 49.

(2) Европейска конвенция на правата на човека, чл. 10, ал. 2.

(3) Към декриминализация на клеветата. Комисия по политическите въпроси и човешките права, докладчик Жом Бартюмо Касани, док. 11305, 14 май 2007.

(4) Лингенс срещу Австрия, 8 юли 1986, § 42. Европейски съд за правата на човека.

(5) Гудуин срещу Обединеното кралство, присъда 27.03.1996; §39-40; вж. също Препоръка на Комитета на министрите (2000) 7 за правото на журналистите да не разкриват своите източници на информация.

________________

* Комисар за човешките права на Съвета на Европа.

Статията е изпратена на в. "Сега". Оригиналът може да бъде видян на уебсайта на комисаря http://www.commissioner.coe.int