В края на миналия век драматургията ни беше белязана от дефицит на женски имена. Но още тогава се долавяше осезаемото присъствие на две дами - Теодора Димова и Яна Добрева. "Принадлежа на поколението на т.нар. "невидими драматурзи", което стартира през 90-те години", уточнява Яна по повод премиерата на спектакъла "Драскотини от дъжда" по нейната пиеса в камерното пространство на театър "София". Режисьор е Димо Димов, а находчивата сценография е дело на проф. Красимир Вълканов. Действащи лица са Пламена Гетова (гост), специално за която е писана ролята на главната героиня, и младите актьори от трупата на театъра Невена Калудова, Ангел Генов и Михаил Милчев.

На пръв поглед Сеня Александрова е хитова писателка романистка с толкова натоварен график, че в него не остава място за неприятности. Изпълненото с литературни награди и комплименти битие на несемейната жена е споделено единствено от нейната племенница Цветето, която на тринадесет години била изоставена от майка си. В бляскавия им живот на "запазените марки" неочаквано нахлува Боян, с когото Цветето се запознава насред проливния дъжд. Много скоро хармонията е нарушена от сянката на подозрението. Случайни ли са случайностите? Къде ходи Сеня всеки последен уикенд от месеца, кое е породило детските травми на Цветето, какви са истинските намерения на Боян... Зрителят става съпричастен на не една екстремна ситуация, неведнъж бива подвеждан в очакванията си. Силен акцент в представлението са сцените със сънищата, решени в матова синя светлина. Оригиналната сценография създава илюзията за поглед отгоре - леглото на Сеня е изправено почти вертикално. Внушенията на авторката се подсилват и от компютърната анимация - своеобразна проекция на душевните състояния.

"Драскотини от дъжда" не е феминистка пиеса въпреки реплики като тази, че "светът щеше да бъде по-цялостен и хармоничен без мъже". А Гетова се запомня в ролята си - не е никак малко.