Защо протестират учените? Странно е наистина, но ситуацията стигна дотам, че трябваше да излезем на площадите. Стигна се дотук, защото управляващите изглежда или слабо ни чуват, или изобщо не ни разбират. Ние не сме "поредното съсловие", както ни определи премиерът, което иска повишение на заплатите, понеже и други правели така. Ние протестираме не просто и не само за заплати. Протестираме, защото сме загрижени за бъдещето на научните изследвания в България. Поради мълчанието ни през тези години политиците решиха, че



наука може да се прави без пари и инфраструктура



В резултат - колкото е било финансирането ни при затварянето на глава "Научни изследвания" (2000), толкова е и досега (0,4% от БВП). Според Лисабонската стратегия през 2010 г. този процент в ЕС трябва да е 3%., а кога ще го стигне България?! (през 2015 г. се предвижда да стигнем нечувания и несънуван 1%?!).

Такива темпове напълно обезсмислят въпросната стратегия. Тази общоевропейска стратегия не е самоцелно разписване на по-висок процент за наука, а има за цел да помогне на Европа да компенсира изоставането си в научните изследвания спрямо САЩ и Япония (скоро и Китай, и Индия ще се превърнат в конкуренция на Европа).

Ние не само не "догонваме", ние тотално изоставаме. В България ситуацията в науката вече е стигнала критичната си точка на разпад, а оттам нататък няма връщане. Един учен се създава с години и ако днес не се вземат спешни мерки - драстични дори, то ние утре просто няма да сме проблем. Проблемът ще е решен по сталински.

Ние, разбира се, мечтаем за европейски заплати, както ни упрекна пък друг министър - та те са 15-20 пъти по-големи от нашите, но ние не претендираме за такива заплати.



Ние искаме румънските заплати



Забележете - румънските, а с Румъния стартирахме новите промени заедно. Това е минимумът, който би позволил горе-долу да работим по някакви европейски стандарти. Защото нашата "продукция" трябва да е на конкурентно ниво не просто за България, а за Европа, но Европа значи и на световно ниво.

Г-н министър, ние много лесно може да си повишим заплатите до европейски нива - просто трябва да сменим държавата, а това не е никак трудно. Фундаменталният въпрос, на който търсим отговор, е: иска ли нашата държава да има собствени изследователи, или ще разчита на чужди експерти, нещо като "аутсорсване", само че със сбъркана логика. Защото българските изследователи са най-ниско платените не само в Европа. Ако държавата иска да си внесе подходящите специалисти или пък да си изнесе научните изследвания в трети страни, това в никакъв случай няма да й излезе по-евтино. Науката е една от най-откритите и конкурентни области. Смешно е да се очаква 250 лв. начална заплата първо да ни мотивира, а после - да позволи да правим разработки като нашите европейски колеги.

Някак си по много странен начин, вместо да спечелят от влизането ни в ЕС,



науката и образованието се оказаха най-потърпевши



Преди поне имаше различни възможности да се измоли финансова подкрепа за участие в конференция, но от приемането ни в ЕС вече всичко е оставено в наши ръце. Всички страни от ЕС решиха, впрочем основателно от гледна точка на логиката, че 17 години са достатъчен период, за да се съвземе една страна. Нашите управляващи обаче решиха, че финансирането на научните изследвания сега трябва да бъде предоставено изцяло на Европа, или по-точно на Европейската програма за научни изследвания - в случая текущата 7-а Рамкова програма. Само че забравят нещо - че няма такъв прецедент в Европа. В Европа (и не само там) няма държавна научна институция, която да се финансира изцяло за сметка на тази или други подобни програми.

Рамковата програма на ЕС за научни изследвания бе създадена и служи за надграждане над националните научни програми и финансови механизми за развитие на науката. Конкуренцията за спечелване на финансиране по тази програма е изключително висока и онова, което носи най-много точки, е потенциалът на научния колектив. Нелепо е да се очаква, че без добре развита национална база за научни изследвания ние ще печелим международни проекти. Нашите политици решиха, че могат да прескочат тази необходима база и да разтоварят всичките си отговорности на Европа. България дори не се постара да се възползва от изключителните ползи на нашето присъединяване към ЕС и да повиши своя научен потенциал, и то без да плати нито лев за това. Единствено България от всички нови членове на ЕС не поиска (което предизвика истинско изумление в самия ЕС) и, разбира се, не получи средства по отделна оперативна програма за подобряване на научната си инфраструктура. Нашите съседи поискаха и получиха 750 милиона евро за тази цел. Как да се съревноваваме и с тях от утре?!

Ако парламентът приеме този бюджет, а правителството продължи да следва амбициозната си програма за запазване на тези числа и в следващите години, има голяма вероятност до броени години България да се окаже първата страна в световната история, доброволно лишила се от собствени изследователи.

Сигурно министърът на финансите ще бъде много доволен от спестеното днес, но нека онези от правителството и парламента, които се чувстват държавници, си помислят дали няма да ги е срам с мълчанието си да бъдат съучастници в този национален геноцид.