:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 433,382,680
Активни 152
Страници 18,227
За един ден 1,302,066
Истинската история

Престъпление и наказание по български

За разлика от страните, в които харесват римския папа, у нас не се хвърлят колосални усилия за изобретяването на специални съоръжения за умъртвяване и изтезание
Бой с пръчки. Миниатюра от Четириевангелието на цар Иван Александър (1356 г.)
Средновековната действителност може да ни изуми понякога с изобилието на сцени на насилие, ако се втренчим прекалено старателно в писмените извори. Рязане на всичко, което стърчи или виси от торса, ослепяване, закачане на кука, разпъване между четири коня, сваряване в котел, набиване на кол, изгаряне на клада, яздене гол на крастава камила или магаре с последващо убиване с камъни - дейности, пред които класическото рязане на глава изглежда като благопожелание. Всъщност средновековният българин е не по-малко впечатлен от тези екзотични манипулации, поради което ги описва и рисува така старателно. Предвидените в средновековните закони ужасни наказания имат силно сплашващо действие и далеч не се прилагат често.
През първите 100 години от съществуването на българската държава отделните общности запазват автономията си. Правната регулация се осъществява

на основата на обичайното право

Именно основните принципи на обичайното право влизат в християнството като "Десет божи заповеди". Тези прости правила в продължение на хилядолетия са достатъчни за успешното функциониране на малките общности.
В началото на IХ в. хан Крум въвежда ново административно деление на страната, като не се съобразява с етническата принадлежност на поданиците си. Това е и първата значителна стъпка към формирането на единно старобългарско общество. За сметка на изгубената си автономия славянските князе са приобщени към управлението на държавата. С усложняването на обществените отношения обичайното право се оказва недостатъчно. За съжаление законодателната дейност на хан Крум е разгледана съвсем накратко в един-единствен писмен извор - Лексикона на Свидас, енциклопедичен речник от втората половина на Х в.
Въпреки отсъствието на категоричност законодателната дейност на Крум е безспорна. Нейните параметри обаче са силно размити. Наивното сведение на Свидас описва едно странно легендарно общество. Наказанието за клевета и лъжесвидетелство например е смърт, което е очевидно пресилено, дори ако зад тези определения да се крият понякога деяния с антидържавен характер или, което е едно и също, застрашаващи владетеля. Наказанието за крадците - чупене на краката им - е заимствано несъмнено от законите във Византия. Особено загадъчен е откъсът за просяците: "На всеки, който проси, да не се дава малко, но да бъде [достатъчно] задоволен, за да не изпадне пак в нужда". Наказателната мярка за тези, които не осъществят предписаното - отнемат им се имотите.
Значително количество тълкувания на Лексикона на Свидас са се натрупали в българската историография. Ясно е само, че е налице значителна имуществена диференциация, която се е получила неизвестно как. Трудно е да се разкодира и известното и често цитирано сведение за изкореняването на лозята с цел ограничаване на пиянството. Очевидно никакви лозя не са изкоренявани, но разпространението на пиянството е отново белег за замогване, тъй като цената на виното е била висока. Във всеки случай един век след Крум дневната дажба на монасите в българските и византийските обители е между 1, 2 и 2.4 л вино. Ако сведението на Свидас за разпространението на пиянството е вярно, то би преобърнало представата ни за финансовите възможности на средновековния българин.
Във всички случаи законодателната дейност на хан Крум има със сигурност етнообразуващ характер - племенното обичайно право е

заменено с писани закони,

валидни за всички членове на средновековното българско общество.
Един изключително важен писан закон е въведен през втората половина (след 865 г.) на IХ в. - Земеделският закон. Във Византия този текст е в сила век по-рано. Земеделският закон засяга производствените отношения в селското стопанство, които през втората половина на IХ в. са достатъчно развити, за да се нуждаят от подробна регулация. Текстът звучи, общо взето, твърде миролюбиво. Предвидените наказания за изораване на чужда нива, за засяването й, за липса на грижи в лозята, за кражба на косер, сърп, лопата или брадва, за липса на грижи за животните, са изключително насочени към покриването само на материалните щети от тези действия. Всяка злонамерена дейност - отравяне на овчарско куче, отрязване на дърво или лоза, кражба на жито и вино, използване на нередовни мерки и теглилки, обаче се наказва жестоко - бой с тояги и камшици, чупене на ръце и крака, обесване.
По същото време започва да се прилага и Законът за съдене на хората, познат ни от огромен брой преписи. За повечето провинения наказанието тук също е заплащане на щетите - за изнасилване например целият имот на престъпника се предава във владение на потърпевшата. За блудства обикновено се отрязва носът. Към повечето семейни провинения се полага и до 15 години пост. Допуска се развод, но по строго установени причини - ако единият от съпрузите зарази партньора си с тежка болест, без да го предупреди. От писмата на охридския архиепископ Теофилакт (ХI в.) знаем и още една причина за развод. Жена от Девол (днес в Албания) получила развод, тъй като съпругът й не си лягал с нея, тъй като проявявал интерес към собствения си пол. Това е единственото сведение за сексуална девиация в Българското средновековие. Второ такова сведение срещаме чак през първата половина на ХIХ в.

Най-жестоки са наказанията за политически престъпления

Те се радват и на най-широка известност. Най-кървавият владетел е княз Борис-Михаил, който потушава с нечувана жестокост бунта на боилите и ослепява сина си Владимир-Расате заради опита му да върне старите богове поне в столицата Плиска.
Местата за изтърпяване на наказанията, както бихме нарекли сега средновековните тъмници, са крайно неприемливи от днешна гледна точка. Това е едно от предназначенията на подземията на Хрельовата кула в днешната Рилска обител например. Дори да слезете в тях през юли, е добре да си облечете връхна дреха, а студът през зимата е нетърпим за съвременния човек. Извън този пример трудно би могло да се посочи безспорно помещение с такова предназначение, запазено до наши дни.
Все пак не бива никога да се забравя, че средновековният българин има друга представа за студено-топло, за удобно-неудобно, за далече-близо. В "Стратегикона на Псевдомаврикий" (VI - VII в.) славяните са описани като "многобройни и издръжливи, понасят леко и жега, и студ, и дъжд, и телесна голота, и недостиг на храна". Особено нетърпимо от днешна гледна точка би било липсата на отопление, но средновековният човек е свикнал със студените си жилища. Изглежда, че разликата между свободния и несвободния живот в битов план през Средновековието и днес е една и съща. Променени са изходните параметри, но разликата между тях у останала еднаква.
Дори в добре проучените археологически замъци и градски цитадели много малко находки би могло да се свържат с наказателна дейност. Една верига, завършваща с белезници, от Велики Преслав може би е от една от малкото. Разбира се, части от вериги се намират навсякъде в средновековните ни градове, но те се използват и за редица други, чисто стопански дейности. За разлика от страните, в които харесват римския папа, у нас не се хвърлят колосални усилия за изобретяването на специални съоръжения за умъртвяване и изтезание. Използват се предимно нетрайни уреди като пръчки и тояги или предмети с двойно предназначение. Поради това днес трудно можем да разпознаем уредите за изтезание и умъртвяване в Средновековна България. Освен това изглежда, че тези дейности не са упражняване често, а публичността им е изключение.
Наказанията в Средновековието изглеждат наистина страшни. Има обаче достатъчно податки в изворите, че

най-ужасните от тях не са прилагани толкова често,

колкото можем да предположим първоначално. Разбира се, провиненията са наказвани безкомпромисно и най-вече веднага, но в никакъв случай самоцелно и произволно. При това с лекота се прилагат само наказания, които не увреждат тялото, сиреч не нарушават работоспособността на провинилия се.
Населението в Средновековието е голяма ценност - от него зависи всяка трудова и военна дейност. Първо, защото не е особено многобройно поради невисокия естествен прираст и ниска продължителност на живота. Второ, защото населението със специфични занаятчийски и военни умения никак не е многобройно. И трето, загубата на всеки човек е загуба на данъкоплатец. Липсата на пари въпреки развитието на стоково-паричните отношения е хронична и повсеместна през цялото Средновековие.
 Яздене на краставо магаре - публично порицание за безчестие и взимане на подкуп. Миниатюра от Четириевангелието на цар Иван Александър (1356 г.)
21
8765
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
21
 Видими 
22 Ноември 2007 00:22
Този на магарето катаджия ли е или държавен чиновник?
22 Ноември 2007 00:24
Прилича на Премиер-Министър с 0 г. 0 д. 0 ч. трудов стаж. А магарето прилича на мъжко.
22 Ноември 2007 00:45
Добър материял и сравнително задълбочено проучване и анализ за размера на статията.
Браво на Иван Петрински
22 Ноември 2007 00:55
Бааа. Тоя ако беше експерт по садомазо много повече точки щеше да натрупа. То тияти ми камшици, вериги...............уха.
22 Ноември 2007 02:44
Кой се нуждае сега от тези ужасии?
А и защо не споменаваш комунягите?
И те колеха, бесеха, хранеха прасета.....
22 Ноември 2007 04:48
Другари, ама моля Ви!
Магарето не е мъжко, но човечеца-ездач е гол мъж. Ездачът е олицетворение на оголял и обосял честен комуняга, а велможите въртящи се наоколо са комунисти пренастроили се призивно и мобилизиращо да свирят и пеят правилно по капиталистическо диско.
22 Ноември 2007 07:17
" За разлика от страните, в които харесват римския папа, у нас не се хвърлят колосални усилия за изобретяването на специални съоръжения за умъртвяване и изтезание. Използват се предимно нетрайни уреди като пръчки и тояги или предмети с двойно предназначение. "
По туй си приличаме с англичаните , които също не харесват папата.
Те казват следното : Един истински джентълмен никога няма да посегне на жена си с ръка. За целта той си е приготвил зад вратата стикове за голф.
22 Ноември 2007 11:01
Спорно е кое е по добро - бандитите да яздят крастави магарета или същите да ни яздят като са яздили краставите магарета
22 Ноември 2007 11:49
Търсим "либералното" си , а то в корените ни било ... Баф резултата , дето се оказваме ... Дива череша...

22 Ноември 2007 12:15
Е как да не ти домилее за тези времена - "...провиненията са наказвани безкомпромисно и най-вече веднага...". И най-вече - не е имало адвокати, прокурори и всякаква юридическа паплач. Де го това време...
22 Ноември 2007 12:51
Най-кървавият владетел е княз Борис-Михаил, който потушава с нечувана жестокост бунта на боилите и ослепява сина си Владимир-Расате заради опита му да върне старите богове поне в столицата Плиска.
В "Стратегикона на Псевдомаврикий" (VI - VII в.) славяните са описани като "многобройни и издръжливи, понасят леко и жега, и студ, и дъжд, и телесна голота, и недостиг на храна".

Съгласна съм с FL, че избраната ни в клин, ни в ръкав тема, всъщност цели да отклони разговора върху извършените престъпления срещу човека (българския) през втората половина на миналия век.

Другата цел обаче е да се пробутат отново някои от лъжите, от които небългарите са съчинили колониалната българска историография. Само ще маркирам някои от тях, защото сега нямам време за повече. Те отдавна са надлежно разобличени, но продължават да са нейните крепящи "китове":

1. Цар Борис бил "избил" до крак 52 боляри с целите им родове, защото не щяли да станат християни. Следователно, "кръвопиецът" Свети Цар Борис бил избил цялата си "малобройна тюрко-монголска българска аристокрация" и така останали само "многобройните славяние". Тази лъжа е разпространена от Константин Иречеч и утвърдена от Васил Златарски.
- Цар Борис е наказал със смърт няколко боляри и техните синове - общо 52 души на брой, а не няколко десетки хиляди;
- Недоволните боляри се бунтуват не защото са били покръстени, защото те са си били стари християни, а заради "новия закон", който ограничавал правата на провинциалните владетели за сметка на царските.
- Между наказанието на 52-та души и мнимото "ослепяване" на Цар Владимир Расате има почти 2 десетилетия, т.е. двете събития нямат нищо общо.

2. Монахът Цар Борис бил "ослепил" управляващия Цар Владимир Расате, защото бил за "езичеството".
- Както всички българи, така и Цар Владимир Расате не е бил "езичник", а стар християнин, но изповядващ българо-готското християнство, наречено от гърците "еретическо", а много по-късно преиначено на "езичество". Естествено, Владимир Расате е бил против преминаването на Българската църква в Илирик под супремацията на Цариградската патриаршия, както е било решено на 4-тия Вселенски събор в Цариград през 869/870 г.
- На Църковния събор в Плиска през 893/894 г., който трае над 2 месеца, се регламентират правата на църковната власт да налага наказания, които дотогава са били изключителен прерогатив на държавната и местната власт. Имало е противници на тази реформа между провинциалните управители. На Събора Владимир Расате, както и дотогавашния митрополит са били осъдени не без участието на Симеон. Св. Климент Охридски е дълги години митрополит в столицата.
- Няма никакво доказателство, че след преврата на Симеон, Владимир Расате е бил "ослепен", освен един по-късен гръцки мит, използващ по-късен аналогичен исторически случай. Убитите внуци на Владимир Расате в Киев от князът езичник са обявени после за първите руски светци, а руският княз Владимир, приел по-късно кръщението от България, носи името на Владимир Расате.

3. Славяните били "многобройни, издръжливи" и т.н.
- Какво пише в "Стратегикона на Псевдомаврикий" всеки може да прочете.
Когато го е чел обаче големият унгарски археолог проф. Геза Фехер, дълги години работил през 40-те за разкриването на Плиска и други български старини, той е прочел и написал следното нещо за българите и славяните:

"За франките четем, че те не се подчиняваха на началниците си. А пък за славяните пише Маврикий, че те живеят в анархия, мразят се взаимно и не познават военния ред. Тъй като има много мнения между тях, не могат да се споразумеят и ако сполучат да вземат общо решение, нарушават го, понеже всеки измисля нещо ново и никой не иска да се подчини на другия. ...

Попаднал в една среда, в която както пишат съвременните извори, византийците ще се разбунтуват, ако пълководецът не им угоди, франките и лонгобардите не могат и през война да забравят своите караници, а славяните все ще се съветват и не могат да вземат общо решение дори и пред строя на неприятеля - прабългаринът излизал победител, защото е имал строга дисциплина и е изпълнявал безупречно всичко, което му е било заповядано от пълководеца. ...

И трябва да смятаме за съвсем естествени бляскавите резултати, които този народ е постигнал в организирането на държавата, както и на бойното поле. ...

Следователно от всичко това, което знаем за прабългарите, ясно е, че те трябвало да имат големи успехи, понеже притежавали качество, което нямало у другите народи на тогавашна Европа - ЖЕЛЯЗНАТА ДИСЦИПЛИНА И ЧУВСТВОТО ЗА ОРГАНИЗАЦИЯ - нещо, което в онова време като отличителен белег на българина е създало и издигнало България и единствено чрез него България е могла и ще може да се сдобие и в бъдеще с достойно за великото си минало място".

След като разбрахме, какво е казал Псевдомаврикий, считам за полезно следващата тема на Петрински да бъде: "Престъпления срещу българщината през втората половина на 20-ти век, довели до загуба до "непритежаваното" у други народи качество - ЖЕЛЯЗНАТА ДИСЦИПЛИНА И ЧУВСТВОТО ЗА ОРГАНИЗАЦИЯ".
22 Ноември 2007 13:26
Антихриста щял да промени времена и закони пише в Книгите.
Вместо голи на магаре за позор, добре облечени бизнесмени с последна мода мерцедеси със синя лампа отгоре
22 Ноември 2007 13:33
съгласен съм с Вас приятели! Нека да се замислим за едно дело и куп присъди, което е в центъра на вниманието на хората. Делото Чората. Има вълна от подписи за отмяна на присъдите на полицаите, пребили и убили този човек. Пък и в жълт оцветено - баща му щял да мъсти кат оги пречука петимата. А да видим сега как съдии и прокурори ще решат този наистина тежък казус. От една страна имаме убит престъпник, от друга петима които са изпълнявали заповеди. Били превишили правата си. Ако някой ми влезе в къщата - кафе ли да му давам или да го цапардосам по главата. После сигурно роднините на престъпника ще ме осъдят. Не знам, сложен казус. Ама сигурно пак ще се нагледаме и наслушаме на циркови изпълнения.
22 Ноември 2007 16:25
Господи–Божееееее що не дойдеш на Земята да си пребереш верисиите дето си ги раздал на форумните идиоти като FL, 2008 и neminona. На тях за каквото и да се пише в "Сега" само комунисти им се превиждат. Пък последният идиот съзрял конспирация, я вижте каква глупост е написал този малоумник:
Съгласна съм с FL, че избраната ни в клин, ни в ръкав тема, всъщност цели да отклони разговора върху извършените престъпления срещу човека (българския) през втората половина на миналия век.
Нерде Средновековна България нерде комунисти.
И след това и него го е пернала прабългарската съчма. Луд, че му е лесно. И на него мирмидонци мку се превиждат. Аз сега общувам с доценти и професори- историци, че те разправят, че много ненормалници, като П. Добрев, П. Цветков, Бакалов и др, са се навъдили и сред тях.
22 Ноември 2007 16:57
Верно е ++! Средновековието започва и свършва с Ленин и Октомври. Там какво е казал Патриарх Никифор и какво ще каже професор Бакалов е едно дрън-дрън.
22 Ноември 2007 17:45
Е неее! Това вече ми дойде в повече от колкото мога да преглътна синзходително.
Не стига, че хал хабер си няма, що е това престъпление и наказание, ами на всичкото отгоре и "по български", че и "истинската история", което означава поне някакъв критерий за истинност да спазва.
Елементарна логика няма в това да свързваш харесването на римския папа с изобретяването на съоръжения за умъртвявавне. Да хвалиш българите, които нямали постижения в тая област (щото не обичали папата?!) и същевременно да изреждаш ужасяващи наказания, които същите тия българи описвали и рисували "старателно". Ами това - хем е безспорна законодателната дейност на Крум, хем е със силно размити параметри?!! Или твърдението, че пиянството било белег за забогатяване, тъй като цената на виното била висока. И то при условие, че в края твърдиш: "Липсата на пари въпреки развитието на стоково-паричните отношения е хронична и повсеместна през цялото Средновековие". Това е елементарно неуважение към читателя.
Уважаеми г-н Петрински, ако искате да напишете нещо стойностно по правото на средновековието, трябва поне в основни линии да сте запознат с философията на правото. Тогава не бихте твърдяли, че правото може да има "етнообразуващ характер" и като аргумент да сочите замяната на обичайното право с писано. Това Ви изреченийце просто смесва категории от различен порядък - "етнос" и "общество". Това първо. А второ, правото универсализира (християнството - също), етнос е понятие, чрез което се акцентира върху особеното. И трето, дори в съвременното писано право се признава в отделни случаи обичаят като източник на право. Не е вярно и че престъпление е всяка злонамерена дейност.
ПП Каква е тая "истинска история"? Вие, какво, да нямате претенции за пророк в тая сфера?!

Редактирано от - Calina Malina на 22/11/2007 г/ 18:09:31

22 Ноември 2007 20:52
Милат ми Калина , че и Малина ... >(снимка: натиснете тук)

22 Ноември 2007 21:04
И мрежата е на далавера ... Исках да ти предложа , Калинче , да не обсъждаме съдебната ни система ... Бау , а като кажеш мяу - кандисвам ...

22 Ноември 2007 21:36
beagle, баукай по написаното над черта. Не обсъждаме съдебната ни система под този текст.

Редактирано от - Calina Malina на 22/11/2007 г/ 21:38:27

22 Ноември 2007 23:39
както е било решено на 4-тия Вселенски събор в Цариград през 869/870 г.



4-ия, викаш? През 869/870?
23 Ноември 2007 10:50
Бре, бре, много взискателен стана този форум, бре!
Като започнат да учат децата вероучение в училище, на всяка крачка ще ни поправят.
Я, виж така по-добре ли е?

4-ти Константинополски събор, признат от католиците за 8-ми Вселенски събор, а от православните само за Архиерейски поместен събор В Цариград.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД