JobTiger е създадена през 2000 г. от Българо-американския инвестиционен фонд. Основният продукт на фирмата е първият професионален сайт за търсене и предлагане на работа в България http://www.JobTiger.bg. Компанията е и традиционен съорганизатор с министерството на държавната администрация на форум "Кариери" по програма "Българската мечта". Светлозар Петров работи за компанията от 2000 г. Преди това е работил в отдел "Информационни технологии" на НЕК. Началото на кариерата си започва в Австрия като конструктор в областта на строителството за редица австрийски фирми и работи по изграждането на обекти на територията на Австрия и Германия. Образованието си получава в УАСГ и Технически университет-Виена.



- Г-н Петров, как се отразява влизането ни в ЕС на пазара на труда. Има ли сфери, в които недостигът на кадри става по-осезаем?

- Видима промяна няма. Продължават да се търсят хора в същите области, в които и сега има недостиг - информационни технологии, строителство, услуги, инженери. И в туризма все така се търсят опитни бармани и сервитьори. През летния сезон доста хотелиери, особено по Южното Черноморие, вдигнаха заплатите, за да задържат хората си. Всъщност увеличението тази година на заплатите, което става навсякъде, е именно с цел задържане на хората. Това не са увеличения, предизвикани от повишаване на производителността или преструктуриране, което да понижи разходите. Всяка фирма просто е извадила някакви резерви.

- Това е добре за работниците, но цялостният ефект добър ли е?

- Ефектът е многостранен. Наличието на повече пари повишава покупателната способност и позволява на други фирми да си вдигнат цените. Инфлацията от лятото е в резултат и на това.

- Същевременно от няколко месеца се говори, че липсата на кадри ще доведе до фалити на фирми.

- Действително има фирми, които не могат да си позволят голямо повишение на заплатите и служителите им напускат. Вероятно някои от тях ще бъдат принудени да затворят. Колко време ще издържат, вече зависи от конкретния бизнес. Китайските стоки например притискат ценово доста родни производства. В този случай е ясно каква може да е цената на продукта и когато на собственика му се налага да вдига заплатите, няма откъде да се вземат допълнително пари.

Очаквах, че до есента ще ги има първите фалити, защото това се случи доста забележимо в страните, които влязоха в ЕС преди нас. Явно обаче тези фирми все още се задържат на повърхността. Но затварянето им пък от своя страна освобождава хора на пазара на труда, които си намират по-добра и по-платена работа. Всъщност това е проблемът сега - за всеки, който иска да работи, има работа. Въпросът е колко добре е платена тя.

- От ниските заплати ли тръгва проблемът или от образованието, което е все така неадекватно на нуждите на бизнеса?

- Недостигът идва оттам, че просто няма толкова хора. Или трябва да се родят повече, или трябва да си внесем отвън. Това е единият проблем, който често се смесва с другия - квалификацията на хората, които ги има. В строителството например липсват общи работници. Но там не се изисква квалификация да носиш определени неща. Просто ги няма тези хора - поне в София и по-големите градове.

- Къде са - в чужбина?

- Не, икономиката тръгна. Има бизнеси, които по един или друг начин печелят пари, наемат хора. Всеки прави нещо. Но има немалко хора, заети и в администрацията, и в училищата например. По-скоро наблюдаваме неефективност на използване на хората във фирмите. Често висококвалифициран човек се използва за нискоквалифицирана работа. А една вътрешна реорганизация би освободила доста хора и би спестила пари. Тези, които мислят за това обаче, са много малко. Във фирма с под 50 души например е излишно да има системен администратор - може да се намери някой, който да решава възникнали проблеми почасово.

- Очаквате ли в отговор вътрешно-организационни промени във фирмите?

- Това, което се случва и сега в по-добрите, по-големите и по-богатите фирми, са допълнителните бонус пакети. Какво ли не се измисля вече, за да са доволни хората. Има колеги, които купуват закуска на служителите си или предлагат стандартни пакети - например здравно осигуряване. Имаме си дори компания, която се занимава само с предоставяне на социални придобивки. За ключови служители например има домашен майстор, автосервиз, гледане на деца, кучешки хотел, химическо чистене и др. Интересът е огромен. В края на месеца дори планираме да пуснем тези услуги и за отделни хора.

Забелязвам и че доста фирми започнаха да мислят за по-професионален подбор на хора. Преди няколко години отдели за управление на човешките ресурси имаха само чуждите фирми, сега и доста български имат и интересът към това става все по-голям.

- Проблемът с квалификацията на служителите обаче остава.

- Да, голяма част от тях например не могат много от нещата, които се правят в нормалните фирми. Всъщност нещата изглеждат така - висшето образование по идея е консервативно и бавно се променя. Промяната в света на бизнеса през последните 20 г. обаче, макар в България да не се забелязва директно заради другите промени, е много голяма. Когато аз започвах работа, най-технологичното нещо в офиса беше факсът. Сега той се ползва все по-рядко. Технологиите вече много бързо се сменят в производствата. И изведнъж се оказва проблем за образованието да вкара новите технологии в учебните програми. Липсва и материална база. Решение в случая са стажовете.

- Но има проблем и с мотивацията на младите.

- Да, това е системната причина, която ще остане, дори и всички други да изчезнат. Решение в случая са стажовете. Когато постоянно му се говори, че учи за безработен, че никой няма да го вземе на работа без връзки, това демотивира човек да учи. Съответно той го удря на купон. Въпросът е и къде ще кандидатстваш за работа, защото е много лесно да се сблъскаш с няколко неподходящи работодатели и да се обезвериш. Затова е важно да отдели достатъчно време за избора на работа. По интернет е пълно с информация. Липсата на такава е също информация. По форумите например се плюят всякакви фирми, но ако някоя не е споменавана, значи няма за какво.

Важно е кандидатите да имат реална преценка, особено начинаещите без опит. Вчера при нас кандидатстваше човек без какъвто и да е стаж и със скромни познания, но с очаквания за 1000 лв. А аз бих оценил възможностите му на максимум 400 лв., което вече е много голямо несъответствие.

- Какви други проблеми наблюдавате на пазара на труда у нас?

- Забелязва се известна промяна при търсенето - то се мести в малките градове. Там съществува и проблемът, че доста от по-добрите, по-будните и по-предприемчивите, които не са започнали собствен бизнес, са се пренесли в София например и не са останали много хора.

При инженерите, които са най-критични за икономиката ни, има и друг проблем - те са склонни да се деквалифицират. Навлизат нови технологии и ако инженер примерно е продавал домати на пазара, защото не е могъл да намери друга работа, както на много хора им се случи, той излиза от технологиите. После на 30-40 г. му е трудно да навлезе отново. За съжаление имаше поколения инженери, които завършиха Техническия университет, но нямат нито ден стаж като инженери.

Заварчиците са друга голяма драма, както и доста от специалистите в строителството и машиностроенето. Добър заварчик се става за много години работа и обучение и много лесно се губи квалификация. В момента у нас се работи по доста инфраструктурни обекти, за които твърдо липсват заварчици. Корабостроителните заводи също вече имат много работа и при тях също липсват хора. Част от тези, които ги има, са си намерили работа в чужбина, друга част пък са започнали друга работа. И сега връщането им обратно е сложно. Това действително е една дупка, заради която някои колеги почнаха да търсят кадри от съседни страни.

- Мит ли е вносът на чужда работна ръка, или има сектори, които действително разчитат на чужденци?

- Като цяло е мит, да. Броят на чуждите работници у нас в момента е несъществен. Нещата всъщност са такива - краткосрочно понякога се налага дадена фирма да си внесе кадри. Въпросът е дали искаме и трябва ли да внасяме дългосрочно чужди кадри. Това е въпрос на държавна политика. Каква държава искаме да сме след 20-30 г. - дали ще правим тежка индустрия, или ще строим технологични центрове? Дали селското стопанство ще развиваме или туризма? И това трябва да се отрази в учебните програми и да се определи колко деца да се учат по съответните дисциплини. Докато нямаме дългосрочна програма, е безсмислено да говорим за внос на работна ръка, приказки на вятъра са.

- А интересът на българите за работа в чужбина увеличава ли се?

- Тези, които искаха да заминат, го направиха и преди да влезем в ЕС. Сега наистина има доста възможности, но интересните, атрактивните пазари засега са затворени за български граждани - например Англия. Германия също ни наложи ограничения. В ИТ индустрията например има много позиции, които обявяваме за Полша и Чехия. Заплатите там са драстично по-високи, отколкото у нас, но и разходите са по-големи. Накрая разполагаемият доход не е много по-различен от тук. Т.е екстрите, които човек може да си купи там, не са кой знае колко повече, отколкото у нас. А за сметка на това е в друга държава, далеч от приятели, близки и е трудно. Интерес към работа в чужбина има сред младите - да отидат, да попътуват, да поработят. Но и при тях той е по-често авантюристичен, не става въпрос за дълготрайно местене. Чистото търсене на емиграция навън с цел по-добра прехрана вече е приоритет на други групи, но в това няма драматизъм.