|
"Над всичко в политиката, която нашата програма ви предлага, е подобряването на стандарта на живот (...) Ще имате повече доходи и ще можете да харчите повече." Това каза царят миналия юни и половината граждани у нас му повярваха. Какво стана година по-късно?
От края на юли, когато дойде на власт, до днес положението или се е влошило, или си е останало същото според преценката на българите, регистрирана от социологическото изследване на "Галъп" през май. Само 5% смятат, че икономическото положение в страната през последните 12 месеца се е подобрило. За 50% от хората то е по-лошо, за 38% си е останало същото.
И това е естествено -
увеличението на заплатите е 4 лева.
През юни - месеца, в които НДСВ спечели изборите, средната заплата за страната е била 261 лв. През март т.г., откогато са последните данни на НСИ, тя е 265 лв. През юни 2001-а общият доход на домакинство е бил 331,36 лв., а през март т.г. - 339,30 лв. В същото време инфлацията от юли до април е 9,5%.
Октомври м.г. нямаше традиционното увеличение на заплатите в бюджетната сфера. Скочи, и то значително - от 85 на 100 лв., само на минималната заплата. Аргументът на правителството бе, че към онзи момент е нямало инфлация. Въпреки това едно от първите неща, които направи новото мнозинство, бе да вдигне депутатските заплати с 10%. Те пък са свързани с министерските и президентската заплата. А в петоюнското си обръщение премиерът говореше и за "налагане на нов морал в икономиката, бизнеса и политиката".
"Увеличение на учителските заплати" обеща още Симеон II. Първото си увеличение при новата власт учителите взеха едва през януари - с 5%, както всички от бюджетната сфера. През тази година за хората на държавна издръжка се планира
само още едно вдигане на заплатите -
с 5% от 1 юли.
В замяна на това се оказа, че кабинетът е сбъркал прогнозата си в бюджета за увеличението на цените. Още преди средата на годината се наложи той да коригира прогнозната инфлация за 2002-а - от 3,5% на 7,25%.
Жизненият стандарт и в края на мандата на това управление едва ли ще е чувствително по-различен от сега. Вицепремиерът Лидия Шулева заяви през април, че очаква средната заплата през 2005 г. да стигне 350 лв. Това е само с 85 лв. повече от днешната. И без да броим инфлацията.
Царят обеща и "незабавно, но не символично увеличаване на държавната пенсия, като се отдели специално внимание на земеделската пенсия". След продължителен обществен натиск правителството се принуди да даде добавки за Коледа, макар и само от по 20 лв. на калпак. Реалното увеличение - с 6%, ще е едва този месец, но това е предвидената по закон годишна индексация. Колкото до земеделските пенсии - те продължават да са най-ниските, фактически равни на социалните.
"Борбата с безработицата е главният приоритет в политиката, която движението ви предлага", каза на 5 юни Сакскобургготски и предложи програма за микрокредитиране, която да "даде поминък на много хора в градовете и селските райони". Той обеща заеми до 10 000 лв. с ниска лихва и до 5000 лв. без лихва, със срок на изплащане 18 месеца. От парите на Световната банка за България пък трябваше да се осигурят кредити за проекти на частния бизнес на стойност до 25 000 лв. за срок от 3 г.
Програмата за микрокредитиране, която разпали предизборните страсти, не бе по-различна от започнатото при Иван Нейков отпускане на заеми, гарантирани от специални фондове, в 9 области. Досега около 200 души са получили "царски кредити" - общо за около 2 млн. лв. Те ще осигурят работа на около 450 безработни. Числата, очевидно, са твърде незначителни, за да бъдат гвоздей в политиката по заетостта.
Иначе
безработицата не е намаляла,
въпреки че министър Шулева отвреме навреме отчита спад. Кабинетът "Сакскобургготски" завари страната през юли м.г. с безработица от 16,83%. Според последните данни на Агенцията по заетостта - от април тази година, индексът е 17,75%. Вероятно през летните месеци ще има спад заради сезонната работа, така че числото за юли вероятно ще се окаже в най-добрия случай същото.
Симеон II обяви в обръщението си, че държавният бюджет трябва да се подложи на детайлно преразглеждане и да се съкратят разходите за поддръжка на държавния апарат. И като резултат средствата в хазната да се преразпределят така, че да се отдели по-голямо внимание на приоритетни социални нужди. В бюджета за 2002 г. обаче тези намерения не бяха отразени. Вярно, че парите за социално подпомагане бяха завишени номинално с 15,2% спрямо 2001 г. Повече средства бяха предвидени също за образование и за здравеопазване - съответно със 17,7% и с 23,4%. Разходите за държавния апарат обаче са увеличени с 8,9% - той ще глътне от данъкоплатеца 802 млн. лв.
Преди година Сакскобургготски обеща данъчната система за индивидуалните доходи да бъде опростена, а бизнесът да бъде стимулиран чрез намаляване на данъците и таксите. Но
и при налозите има разминаване между обещания и реалност
Тази година за данък печалба бе въведена единна ставка от 15% за всички фирми. Но това облекчи само предприемачите, които реализират облагаема печалба над 50 000 лв., защото преди това те плащаха налог от 20%. По-малките фирми плащаха 15% данък, така че за тях облекчение няма.
Най-дребният бизнес пък бе ударен с драстично по-високи патентни данъци. Сумите, който търговци и занаятчии трябва да внесат в хазната през тази година, са от 30% до няколко пъти по-високи.
За физическите лица необлагаемият минимум бе повишен с 10 лв. - до 110 лв. на месец, а ставките, с които се облагат отделните доходи, бяха намалени. Най-чувствително падна бремето за най-високите заплати - от 38% на 29%. С това данъчната тежест се понижи средно с 2,4%.
Дребното намаление в данъчното бреме за хората с ниски и средни доходи не можаха да компенсират утежненията, които те трябваше да понесат в резултат на промените на други налози - в това число поскъпването на цигарите от вдигането на акциза, на лекарствата от въвеждането на ДДС, скокът на имотният данък (от 60% до няколко пъти) и таксите за смет, въвеждането на два данъка за колите.
Неизпълнен е и друг твърде сериозен ангажимент - да бъдат предприети "безкомпромисни мерки, които да превърнат в стриктни и редовни данъкоплатци всички онези заможни наши сънародници, които досега нямат такъв навик". В края на октомври се чу, че данъчните проверяват политици и висши чиновници - дали придобитото от тях имущество отговаря на доходите им. Идеята бе, когато имотите се окажат на много по-висока стойност от декларираните доходи, разликата да се обясни и ако това не стане, да бъде обложена с данък. Досега така и не се разбра изобщо правени ли са такива проверки.
Без последствия остана желанието на премиера "да се предприемат усилия за връщане в страната на българския капитал в чужбина и за преодоляване на причините за легално и нелегално изтичане на капитали зад граница". В тази посока бе и идеята за амнистия за изнесените капитали и на укритите доходи, която постепенно заглъхна.
Премиерът може да е удовлетворен, че
100% са изпълнени поне 2 негови обещания
във финансовата област. Спестяванията в банките вече са защитени изцяло, когато са до 10 000 лв. на вложител, както Симеон II обеща миналия юни. Бе приет и нов закон за счетоводството, с който се въведоха нови счетоводни стандарти, в синхрон с директивите на ЕС.
До момента не е направено нищо по обещанието за "създаване на система от финансови и законови мерки за поврат в политиката на привличане на чужди капитали". Рекордно нисък е притокът на чужди инвестиции за първото тримесечие на годината - $ 46,8 млн. За същия период на 2001-а не са били 279,5 млн.
Шефът на Агенцията за чужди инвестиции Николай Маринов обяви, че работят по над 40 проекта. Нито един крупен инвеститор обаче не е привлечен от този кабинет. Напротив, една от най-големите цигарени компании обяви, че преустановява дейността си в България.
Година след обещанието на Симеон II за лесно и сигурно купуване на акции от българските публични компании революцията в капиталовите пазари не се състоя. Вицепремиерът Василев бе обещал още миналия юли на борсата да се завъртят акции от БТК, "Булгартабак", ДСК, електроразпределителни дружества. Досега - нищо такова. За ДСК и електрокомпаниите против са ресорните министри Милен Велчев и Милко Ковачев.
Законът за публично предлагане на акции, който би гарантирал защита на дребните акционери и би насърчил инвестициите в публични компании, все още чака за приемане от парламента.
Приети бяха промени в Закона за обществените поръчки. В него не бяха предвидени преференции за родните компании или за използването на родни материали, каквито бяха обещанията. Причината - ЕС би се противопоставил на подобна неравнопоставеност между местните и чуждите компании.
Обещано бе новите текстове в закона да осигурят по-голяма прозрачност на процедурите. Правителството обаче се въвлече в скандал, като се позова на националната сигурност и заобиколи при наемането на чужд консултант за митниците - "Краун ейджънтс". Същото стана и с покупката на софтуер от "Майкрософт" за държавната администрация за над $ 13 млн.
Сакскобургготски обеща и "цялостно преразглеждане и радикално ограничаване на лицензите и разрешителните, необходими за започване на бизнес". Решението е вече налице, но не е толкова радикално като обещанието. Ще бъдат
отменени едва 74 от 360-те лицензионни и разрешителни режими.
Напълно се запазват 166, 74 се облекчават, а за 4 още се водят междуведомствени спорове.
На 5 юни Симеон обеща справедливо възмездие - за онези, които са ограбили плодовете от труда на хората и преди всичко за корумпираните властници. Ако заварените закони не били достатъчни, щели да се предложат нови.
Действително, сегашният кабинет направи доста за реформирането на правораздаването и прие дълго чакани промени в редица важни закони - в Закона за съдебната власт, НК, НПК, ГПК.
Правителството написа "Бяла книга" и създаде "Бяла комисия" за прегрешенията на предишните управляващи. Резултатите обаче бяха доста неубедителни и вече дори самите министри избягват "белите теми".
Кабинетът създаде и своя комисия срещу корупцията начело с правосъдния министър Станков. Но след дългомесечното й конституиране не ясно какво точно е свършила.
В обръщението си от 5 юни Симеон Сакскобургготски си поставя и редица други задачи. Някои - например реалното увеличение на детските и майчинските, формално са вече изпълнени. Други - достигането на европейски стандарти в медицинското обслужване и в образованието, вероятно ще си останат идеал до края на мандата.
Сигурно е обаче едно - колкото повече обещания колкото по-скоро се изпълнят, толкова по-далечен ще е краят на мандата.