За бъдещето ли разказват фантастите или за миналото? За своите очаквания или за своите спомени? Помните ли "Соларис" на Ст. Лем? И "Марсиански хроники" на Рей Бредбри? Как той пристъпя към къщата и тя е такава, каквато е била в неговото детство и родителите му го посрещат както някога.

На 9 февруари 1946 "Ивнинг Стандард" отпечата едно есе на Джордж Оруел: "Луната под водата". Така се казвала някаква кръчма или - ако предпочитате - пъб. Тръгваш по главната и като свърнеш по задънената уличка, там, където тя свършва, виждаш старомодна табела "The Moon under Water". Вътре не е шумно и претъпкано. Нито тягостно пусто. Посетено е, дори оживено, но можеш да разговаряш, без да се надвикваш. Няма музика - посетителите твърде много обичат музиката, за да я слушат профанирана в бирария. Викторианската обстановка никога не е била обновявана, но още се държи; добри занаятчии били някогашните дърводелци. Сервитьорките са приветливи, те се обръщат към всеки с "диър" и ти поднасят точена тъмна бира - гладък "стаут", а на снек-бара винаги има пресни миди, гъши дроб, сирена и мариновани корнишони. Втората врата води към изненадващо голям вътрешен двор, където децата на посетителите си играят на катерушките.

Накрая Оруел ни разкрива онова, което вече подозираме: Няма такъв пъб ...

Няма ли? Нароиха се 14 луни под водата. Всичките са собственост на пивоварен комбинат с централа в Уотфърд. Манчестърският пъб "Луна под водата" е най-големият в Британия с три бара на два етажа, 65 сервитьори и към един декар площ за клиентите на заведението - шумни млади мъже и жени, които стават агресивни след една-две бутилки американски "лагер", леден и с пяна като сапунена.



Big Brother & ...



Кръчмата измислена от Джордж Оруел сега съществува. Но, ако той можеше да влезе в нея, щеше да си излезе разочарован. А антиутопията на Оруел? И тя ли ще се осъществи?

Онзи ден в "Интърнешънъл хералд трибюн" Уилям Пфаф обясни защо студената война пак свърши и краят и пак е предпоследен:

Защото, както беше написал Оруел, "Мирът е война, войната е мир."

Новото партньорство САЩ-Русия допуска в България едновременно западни и източни интереси. Не зная в какво съотношение. Русия привлича по-слабо. Но е по-близо, а фантастите все ни пропомнят, че гравитацията отслабва с квадрата на разтоянието. Освен това, чрез ултиматума на Ферхойген за АЕЦ Козлодуй Брюксел охлажда българския евроентусиазъм и генерира - ако не еврофобии, поне евроскептицизъм.

Втори генератор на антизападничество може да се окаже кандидатурата ни за НАТО. Досегашното НАТО си отиде и слава богу. Но САЩ не са доволни от онези европейски партньори, които заделят за военни разходи под 2% от техния БВП. Според един американски анализ от 1999 (не зная да има по-нов), за да върви към пълноценно приобщаване, България трябва да заделя за военни цели 4-6% от своя БВП. Това значи към $ 5 млрд. в близките години. Съпоставена с парите за образование и социални нужди и прибавена към 10-милиардния ни външен дълг, тази тежест може да пречупи националния ни гръбнак. И към евроскептицизма да прибави антиатлантизъм. Двете са преодолими поотделно. Но, ако ни сполетят заедно, те могат да ни запратят в света на Оруел напълно. А ми се искаше да не е напълно. Антиутопията е неизбежна, но поне да не сме в нея напълно.



... WWWarning



През 1995 ЕС прие DPD (директива за защита на данните - Data Protection Directive). САЩ бяха против, предпочитайки самоограничаването (self-regulation).

САЩ казаха: данните са нужни на бизнеса, които създава нови продукти проучвайки пазара.

Европейците казаха - не, телефонната компания и интернет-доставчикът могат да събират за теб само толкова данни, колкото да те таксуват; не и данни интересуващи бизнеса или спецслужбите: с кого си говориш, кога се прибираш, в кои сайтове влизаш, какви книги си поръчваш, с кои банки кореспондираш, какво ядеш и пиеш, за кой полет имаш резервация.

Но DPD ще бъде отменена. Терористите ни вкарват в света на Оруел, където Биг Брадър ни наблюдава. Още преди 3 години някои сайтове започнаха да имплантират в твоя компютър тяхното "куки" (cookie). Ако не активираш опцията на браусъра за изхвърляне на кукито, то става "снупи" (като Snoopy, любопитното куче в комикса за Чарли Браун). Снупи наднича във файловете ти.

Не трябваше аз, компютърният неграмотник, да разказвам това. Всъщност разказвам за библията. В Лондон А. Албърт написа:

"В откровението на Йоан е казано: "Всички се дамгосаха със знака и започнаха да купуват и продават чрез знака.

На иврит цифрата "6" е буквата "vav", която е "w" в латиницата. Така че "www" е "666". Числото на звяра."

Ау, какво ми се привидя!

Утре ще запаля свещ на свети Бонифаций*.

----

* Покровителя на алкохолиците