|
Адриана Дамянова е завършила българска филология в Софийския университет. През 1992 г. печели конкурс за асистентско място и преподава методика на обучението по литература. 2 години по-рано като базов учител от Катедрата по методика става член на изпитната комисия, която оценява кандидатстудентските работи. Член е на националната изпитна комисия, която трябваше да провери 3500 работи на пробната матура по литература. Учениците писаха съчинение на тема "Човекът и родовият свят в Ботевото стихотворение "Майце си"
- Как ще коментирате резултатите от пробната матура по литература? 53,75% от проверените от националната комисия работи получиха слаби оценки.
- Не съм никак изненадана. За съжаление изводът, който направих за себе си, е, че изучаването на литературата като такава в училище е изключение. Какво ми дава основание да твърдя това?
Една голяма част от учениците в работите си на практика разказват биографията на Христо Ботев и апликират към нея стихотворението "Майце си" в качеството му на аргумент - "Ето, на, това стихотворение верифицира биографията на Ботев". Друга голяма част от 11-класниците разказват самото стихотворение. Трета част пък се позовават на псевдопринципиални извънвременни "аксиоми" от рода на: "Майката е...", "Прегръдката е..." Например: "Майката е тази, която те ражда, дава ти всичко най-хубаво, всичко най-светло" и в този ред всеки един читател може да продължи изреждането, докъдето желае. И после: "Ето, на, така е и при Ботев".
Парадоксално вярно е казаното, че човек вижда това, което знае. Учениците разполагат с текста, в който никъде не се казва например, че лирическият герой е в чужбина, камо ли, че е в Одеса или в Букурещ. Но масово се твърди, че той е тъкмо там и оттам се обръща към своята майка. Наслагването, смесването между автор - този, който е написал текста, и лирически герой или говорител - този, който говори в текста, е повсеместно. Така че, що се отнася до умението им да интерпретират литературен текст, поетически текст в случая, смятам, че са твърде далеч от дължимото ниво на усвоеност на тези умения.
----------------------
Но нека не вменяваме в никакъв случай това като някаква немощ на учениците. Цялото ни образование - дебело подчертавам - цялото ни образование, все още е предимно репродуктивно. Преди всичко от децата се очаква да усвоят поднесена им информация, да я възпроизвеждат възможно най-пълно и точно. Способността да конструираш твърдения и умозаключения, които да са непротиворечиви помежду си и да убеждават, каквато предполага писането на аргументативен тип текст върху литературно произведение - това липсва.
Що се отнася до грамотността - т.нар. овладяност на книжовноезиковите норми, може би този резултат от матурата в цифрово изражение най-точно снема степента на тяхната усвоеност. Приблизително за половината от явилите се на пробната матура можем да кажем, че по-скоро са неграмотни, отколкото обратното.
----------------------
- Може ли да се очакват по-добри резултати догодина? Въобще как би трябвало да изглежда оптималният резултат от матурата по литература?
- Можем да очакваме по-добри резултати догодина, ако разполагаме още от септември с яснота за формата на изпита, но не само в това е проблемът. Някак у нас, в България, всички живеем - не изключвам себе си в качеството си на преподавател - с нагласата, че всъщност шестицата е дължимото, че всички трябва да получат 6. Всяка оценка, различна от 6, в някои случаи дори и петицата, се преживява като нещо трагично, като уличаване в неспособност на детето. Това е невероятна фалшификация на реалността. Отличната оценка всъщност е най-високата оценка по нашата шестобална система. Странно е да очакваме, че всички могат да усвоят материала в една, друга или трета дисциплина за отличен.
---------------------------
Още повече - каква е ролята, поне на този етап, на държавния изпит по български език и литература? Засега поне той няма функцията да бъде вход към ВУЗ, той дава възможност да продължиш образованието си във висше учебно заведение. Ако ти получиш среден или добър на тази матура, как това ще ти попречи да станеш инженер или химик и така нататък? Ако въобще не издържиш матурата, това не означава, че не можеш да заемеш работно място, за което се изисква завършено средно образование.
------------------------------
- Матурата постоянно се сравнява с кандидатстудентския изпит. Не е ли абсурдно да изискваме от всички 70 000 ученици в България да бъдат на ниво кандидат-студенти?
- Нещата просто се обръщат, мисли се инертно, хронологически. Тук не става въпрос за кандидатстудентски изпит, става дума за завършване на средно образование. Защо трябва да се събират, да се слепват двете неща? Форматът на матурата се съотнася със стандартите за учебно съдържание в училище, а не с кандидатстудентските изпити, не това е мярата.
-----------------------
Държавните образователни изисквания фиксират минимума от знания и умения. И ако се иска ревизия в матурата, то тя трябва да се прави именно в стандартите. Но аз съвсем не споделям позицията, че трябва да редуцираме все повече и повече изискванията си към компетентностите на учениците. Никъде няма такова принизяване, към каквото някак си тегнем - да им е по-лесно на учениците. Защо да им е по-лесно, в какъв смисъл да им е по-лесно? Най-лесно е въобще да не учиш.
------------------------
- Експертите, подготвили изпита, изтъкват, че той предполага мислене - учениците разполагат с текста на произведението и с насочващи въпроси. Много от 11-класниците обаче твърдяха, че биха се справили по-добре, ако можеха да пишат есе.
- Каквито и сламки, образно казано, да ви се подадат, ако вие не умеете да правите нещо - в случая - аргументативен текст, те няма да ви помогнат. Ако вие не можете да плувате, и с плавници, и без плавници, няма да успеете. Що се отнася до есето, съществува проблем, не само у нас, с дефинирането на този жанр. Разбира се, има много изследвания и публикации по въпроса, включително и в учебниците, но какво от това? Няма нещо, което институцията да дефинира и да казва: ето, това наричаме есе и на това ще учите децата. Как ще проверяваме есе, ако преди това не сме се съгласили какво е това есе?
Нещо, което със сигурност може да се каже за този тип текст обаче, е, че той също е аргументативен. И ако някой вярва, че ще получи шестица, защото ще изрежда една подир друга баналности от рода на: "Любовта е най-прекрасното, най-светлото, най-чистото, най-вълнуващото, най-затрогващото, най-нежното" и т.н. чувство, много дълбоко се лъже. Той ще получи точно толкова, колкото другият, който по повод "Майце си" ми обяснява какво е майката за човека. Разликата няма да е съществена.
- Доколко основателен е въпросът защо точно литературата трябва да е задължителният за всички изпит?
- Мога да посоча аргументи, но ще бъда уязвима, защото съм пристрастна. Това, за което настоявам, е обществото да се съгласи със себе си и да реши - иска ли подрастващото поколение да учи литература или не иска. Няма начин да не си спомняте надигналия се вой до Бога по повод на уж отпадането на "Аз съм българче" от програмата за 1 клас. Разбира се, това беше квазиказус, защото никога не е имало програма от задължителни текстове, въпросното стихотворение нямаше откъде да отпадне. Та тук се провидя посегателство не върху друго, а върху българската литература. Всички казаха: "Да, ние трябва да учим българска литература". Възражението срещу матурата по български език и литература казва точно обратното: "Не, ние не трябва да учим българска литература".
Обществото трябва най-сетне да реши какво иска, макар че, честно казано, аз много добре знам отговора на този въпрос. Обществото иска точно това, което всъщност прави. То иска да употребява литературата за поддържане на някакви уютни идеологически конструкти. И този идеологически конструкт, който на обществото се стори, че е заплашен от отпадането на "Аз съм българче", разбира се, е националистически конструкт. Самият Вазов говори за своите националистически произведения пред проф. Шишманов и казва, че тези, които са на общочовешки теми, цени повече, но тогава времето е било такова. Изглежда, че ние още не сме излезли от онова време, което самият Вазов е преценявал като отминало.
- Това означава ли, че според вас обществото би реагирало противоречиво, ако кажем: Не, изпитът няма да е по литература, с писане върху българската литература по този начин?
- Не, доколкото обществото не е съзряло до степен да осъзнава собствените си противоречия. Обществото би изпитало огромно облекчение, ако изпитът се сведе до това учениците да решават някакви езикови тестове, които от година на година да се правят все по-лесни и накрая да стигнем до това да се изпитваме знаем ли азбуката, можем ли да я кажем, без да я сбъркаме.
-----------------------
Истината е, че митът за нашето перфектно, съвършено и не знам си още какво образование, е един сапунен мехур, който сега се пука. Вече е дошло време да се пробудим от съня на митовете и да погледнем реалността в очите. Четох резултатите от матурата по математика. 100% - можете ли да си го въобразите това - 100% - нито един, който да има оценка, различна от 2 в Перник. Добре, пита ли се някой, възможно ли е Перник да е населен с малоумни същества? Очевидно не е възможно, някак си такава концентрация, дори и за у нас, ми се струва неестествена. Надявам се, че всеки читател може да направи връзка между процента на двойките по математика и умението да пишеш логически свързано, което се изисква при създаването на аргументативен текст. Връзката е ясна - способността да мислиш, която нашето училище занемарява.
-------------------------
И аз пак ще кажа - както не обвинявам учениците, така не обвинявам и учителите. Аз не мога да упрекна точно този, този и този учител, че не е на дължимото ниво, за да може да образова учениците си според очакванията на обществото. Аз питам обществото - защо тези хора са на учителските места?
Това е едната страна на въпроса. Другият сериозен проблем е липсата на адекватна система за повишаване квалификацията на учителите. Всички знаем начина, по който беше налагано да се мисли и да се преподава литературата - като "отражение на действителността". И при комунизма, и при демокрацията връх Мусала е висок еднакъв брой метри. Не така стоят нещата с дисциплини като литература, език, история. Не е за публично изговаряне да определя наредбата за повишаване на учителската квалификация, която действа в момента. Т.нар. Център за усъвършенстване на учители занимава учителите с неща като педагогическа диагностика и т.н. Каква диагностика? Помогни на преподавателя да се ориентира как да чете, да анализира, да интерпретира литературния текст, за да бъде полезен на учениците. От това имат нужда учителите.
- Как би изглеждало "Под игото" например, четено адекватно, не като "отразяващо действителността"?
- Просто бихме били много по-верни на Вазов, ако четем романа не като изричащ някакви вечни истини, а като изричащ валидни истини. Подчертавам - валидни, не неопровержими. Всеки литературен текст трябва да бъде четен именно така - откъм моето настояще аз намирам пътищата си да разбирам този текст. Защото, ако "Под игото" казва, че националният дух през Април'76 се е издигнал до такива висоти, до които никога не се е издигал и надали отново ще се издигне, около 200 стр. преди това същото това "Под иго" казва, че "... един народ поробен никога не се самоубива. Той яде, пие и прави деца; той се весели". Според повествованието робството, покрай недостатъците си, има и едно преимущество - то прави народите весели. Защо пропускаме да прочетем тези неща, а четем само за пиянство на един народ, който бил нетърпелив да понесе кръста си на Голгота? И двата цитата са от "Под игото", то е роман, а ние искаме да го четем като епос. Като всяка литература, този текст казва - моята реалност е една възможна реалност, а ние искаме да четем "Под игото" като "самата истина" за онези години.